• събота , 18 ноември 2017

Значение на периода от 0 до 7 г. за здравето

2798128946_c0f5068868

В детството и особено във възрастта 0-7 г. здравето и болестта имат своите особености. Тяхното познаване може да помогне за предотвратяване на редица болести по-късно в живота.

  • Детските болести в ранното детство, които са често срещани и не подминават почти никого, са помощ за организма. Благодарение на тях имунната система се активира, а определени органи и системи се доизграждат. Ако организмът на детето не е успявал да се справи сам, такава болест „напада“ организма, като го кара да се мобилизира срещу „врага“. Вирусни инфекции, заушка, морбили, скарлатина, варицела – това е само малка част от „враговете“, които всъщност се оказват приятели.

Какво се случва, ако детето е или ваксинирано, или редовно е лекувано с антибиотици, които убиват болестотворните организми? Детският организъм не успява да активира и изгради съответната система или орган (например морбилите въздействат на формирането на невро-сетивната система; рубеолата и заушката засилват жлезите; варицелата укрепва кожата и т.н.). Резултатът от невъзможността да се доизградят съответните системи се проявява по-късно в живота и човек рядко може да си даде задоволително обяснение откъде се е появила дадената болест. Периодът между 0 и 7 години с особеностите си обикновено рефлектира върху периода 35-42 години. Много често (но не винаги) именно тогава се „отключват“ заболявания, които са можели да бъдат предотвратени в детството чрез справяне на детския организъм с определени свои слабости или недоразвитие, без да се прибягва до драстично лечение, а само до общо укрепване, което да подпомогне активиране на защитните сили.

  • между 0 и 7 г. преболедуването на детските болести и побеждаването им предотвратява болестни състояния по-късно в живота, свързани с ендокринни, неврологични, кожни и т.н. проблеми -  зависи от това коя система е по-слаба и несформирана. Това обаче не е единствената причина за заболяванията в по-късна възраст. Върху здравословното състояние въздействат всички впечатления от ранното детство. Малкото дете забравя почти всичко преживяно, но всичко видяно, чуто и усетено навлиза в телесно-душевната му организация. Ако в него са навлезли впечатления от една агресивна, шумна, стресираща среда, или пък от среда, в която към него се отнасят със студенина и безразличие, това навлиза до най-дълбоките структури на тялото и душата и застава там като непреработена твърда форма. Влиянието може да е както върху конкретен орган, така и върху цяла система/системи на организма. Много от по-късните невротични състояния например имат за основа тези непреработени негативни впечатления в първия възрастов период.

Понякога не можем да предотвратим подобни влияния, защото не всичко зависи от нас. За щастие, винаги може да се помогне, дори и в най-неблагоприятната обстановка. Първата и най-важна помощ е пълното с внимание, любов и грижа отношение към детето. Това не означава постоянно да го прегръщате и целувате, а да формирате такава душевна нагласа към него, която то ще усети като подкрепа. Втората по важност помощ е да оставите детето да играе – в ролевата игра то преработва всичките си впечатления и ги подрежда, така че да му станат по-ясни и приемливи. Отиграването предотвратява негативните въздействия да навлязат дълбоко в телесно-душевната организация и да доведат до заболявания в по-късна възраст. Колкото повече детето успее да отиграе, толкова по-свободно остава и толкова по-добре формира семената на своето здраве в по-горна възраст. Възрастните не трябва да се намесват в играта, да контролират и водят, нито пък да обясняват на детето какво и защо е отиграло. То просто се оставя самó да режисира, а вашето участие може да е само по негова покана и по неговия сценарий. В противен случай – опитвайки се да влияете на играта – затруднявате процеса на отработка на впечатленията. Това особено се отнася до игра, в която детето отработва стресираща, болезнена или неясна ситуация. Така например ако един член от семейството отсъства (например бащата пътува), е много вероятно детето да включва него или подобен персонаж в играта – така отработва липсата му. Ако се намесите и се опитате да пренапишете сценария или да му обясните, че включва баща си, защото му липсва, детето няма да успее да отработи по най-добрия начин отсъствието и това ще се формира като травма, в по-късна възраст- като болестна тенденция.

  • Особено негативно и силно като въздействие се натрупва времето, прекарано пред компютъра или телевизора. Множеството сетивни стимули, моделите на подражание, общуването с машина са причина за претоварване на сетивните канали. Множеството сетивна информация не може да се отработи в достатъчна степен, а това, че детето вместо да общува с хора, с чиято помощ овладява способността за комуникация, вчувстването в нуждите на другите, морала, е пред машината, води до затруднения с вписването в света и до объркана ценностна система. Но това обикновено се проявява пак в по-горна възраст и по тази причина източникът на проблема се открива трудно.
  • Храненето в детството също е особено важно. Майчината кърма е оптималната храна до около 10-12-тия месец. Тя, освен хранителен източник и имунна защита, има и други функции, една от които е да подпомага връзката на малкото дете със земния свят, в който съвсем скоро е дошло, а от друга страна – да поддържа връзката му с духовния свят, като въздейства на формиращата се система на главата. Кога е добре кърменето да спре: оптималният момент е времето, когато детето проговори с първите  си думички – обикновено към 10 – 13 месец от живота (зависи от детето). Това е времето, в което майчината кърма е дала нужното на малкия човек и сега той трябва да се справи със следните задачи: да формира самостоятелно имунната си система (затова деца, които са спрели да се хранят с кърма, изведнъж започват да боледуват); детето да се приобщи към света на хората чрез човешката реч -  нейното разбиране държи детето на земята и колкото повече овладява то говора, толкова повече съзрява и става самостоятелно. При прекалено продължително кърмене, каквато тенденция се наблюдава в последните години, детето не успява да изгради в достатъчна степен собствената си защита, което, както стана дума по-горе, няма да се прояви веднага, а в една доста по-късна възраст като определени болести. От друга страна, деца, кърмени прекалено дълго – след 1-1,5 г., често са прекалено „будни“ в своята мисловна и интелектуална активност още от ранното си детство. Тази активност на мисловната система и интелектуализацията не са задачи на този възрастов период и тъй като не са на мястото си, отново предизвикват болестни тенденции. В този период играта, фантазията, дейностите с ръцете и краката трябва да са водещи. Те обезпечават впоследствие една добра мисловна способност.

Храненето след спиране на кърменето е важно да бъде балансирано и по възможност – с храна, в която няма изкуствени консерванти, оцветители и овкусители. Важно е също детето да получава храна, сготвена от неговите близки с мисъл за него, с обич и внимание. Това допълнително увеличава ценността й за детския организъм.

  • И последно – в този първи възрастов период от особено значение за здравето е детето да живее в ясна и ритмична среда. Ритмичността действа лечебно върху органите и системите; организма свиква, че има ритмично редуване на активност и почивка, на будност и сън; храненето и спането по едно и също време са облекчение за детския организъм. Ако детето не спи или е злоядо, това не е основание за нарушаване на режима: вместо да спи следобяд, детето може да бъде подтикнато към по-спокойни занимания, за да релаксира организма; злоядото дете, дори да не яде, е добре да  присъства на масата за хранене или (ако е прекалено малко) да вижда как семейството се храни.

Детството до голяма степен определя предразположеността на човек към заболявания в по-късна възраст. То, разбира се, не е единственият източник на болестотворни тенденции, но може да предотврати значителен брой от тях.

Снимка: Foter.com

Автор: Зорница Вълкова, www.oporabg.com

Сподели :

Прочети още