• събота , 18 ноември 2017

"Здравата история" на Емилия Цанева

емилия цанева

Емилия от Велико Търново, завършва Арабистика в Софийския университет и следдипломна квалификация за йога инструктур в НСА, а сега учи и Психология в родния си град. Автор е на блога “Здрава история”(http://zdravaistoria.com/) , в който споделя своя опит в здравословния начин на живот, психическия баланс и спорта. За “Органично” тя разказва за своя път към здравословното хранене, подкрепата и мотивацията, които е получила.

Кога и защо започнахте да се интересувате от здравословно хранене? Кое ви беше най-трудно в началото? 

От здравословното хранене започнах да се интересувам сравнително рано. На 10-годишна възраст спрях да ям месо, но не по здравословни причини, а защото прекалено много обичах животните и не исках да ги ям. Тогава обаче вегетарианството не беше толкова разпространено, колкото е днес, съответно много лекари и специалисти се изредиха да ми казват, че ако не проям месо ще се разболея от най-различни болести. Аз бях твърдо убедена, че месото не е храна за мен, съответно за пръв път в живота ми изникна въпроса кое наистина е здравословното за мен. Разбира се, тогава все още не можех много добре да преценя как точно да живея здравословно. Но с годините и с много проби и грешки нещата си дойдоха на мястото.

емилия цанева 1

В началото ми беше много трудно да се преборя с общественото мнение какво е здравословно за мен, защото просто чувствах, че това, което ми казват, не е моето нещо, но нямах убедителна аргументация в моя подкрепа. Беше ми трудно да осъзная, че всеки човек сам трябва да намери какво е здравословното за него и не е добре да следва сляпо всеки модел, който му попадне без значение дали го е разбрал добре или не. Още си спомням първата книга, която си взех на тема „Разделно хранене”. Тогава бях на около 15 и разбрала недоразбрала реших да ям разделно, защото бях доста пълна и исках да отслабна по някакъв начин. При първия прочит на книгата, стигнах до странното заключение, че трябва да ям през 1 час различни неща. Съответно бях изяла един сладолед, при което мой приятел ми предложи да ядем пица. Аз гордо казах, че съм на разделно хранене и не мога да ям различни неща едновременно. И човекът просто ми предложи – ами добре, хайде тогава да изядем по още един сладолед! До ден днешен се придържам към разделното хранене, но още ми е много смешно като се сетя първите опити в неговото прилагане.

Нормално е отначало човек да е объркан, да се чувства неловко с разни нововъведения, но е добре да пробва различни неща, за да намери своя здравословен начин. Друго, което ме тласна към задълбочаването на тема здравословно хранене освен вегетарианството и пълнотата, бяха здравословните проблеми – пристъпи на задушаване, алергия, обриви, схващания на мускулите… Вярвам, че всеки проблем във физическото тяло може да се повлияе чрез промяна в хранителния режим и изграждане на по-здравословни навици като цяло. Моят личен опит показа това.

Как реагираха вашите близки и приятели на тази промяна във вас и на стремежа ви към здравословно хранене? Получихте ли подкрепа или по-скоро неразбиране?

Отначало ми беше доста трудно, но още тогава получих пълната подкрепа на майка си, за което съм й изключително благодарна. Разбира се, тя беше доста притеснена от факта, че 10-годишната й дъщеря просто в един момент реши да не яде месо, но никога не се опита да ме насили да правя нещо, което не искам. През годините винаги ме е подкрепяла за всяко мое решение в тази насока, а днес вече сме на етапа, в който си обменяме опит и здравословни рецепти. Когато започнах здравословните промени, повечето ми приятели също реагираха с приемане, въпреки че някои мои решения им се виждаха странни и често ми задаваха не особено приятни за мен въпроси. Но винаги са се съобразявали с моите хранителни навици и когато съм им ходела на гости, винаги са се грижели на масата да има храни, които и аз ям. Разбира се, това е трудната част – на теб ти е неудобно, че притесняваш хората, на които отиваш на гости, те пък се притесняват, че не знаят с какво да те почерпят, но това е положението.

Към днешна дата в приятелския ми кръг има предимно хора, които се стремят да живеят здравословно и ме стимулират да продължавам да се развивам в тази насока. Разбира се, все още се намират мои приятели, които за мое добро се опитват да ми обяснят, че нещата, които правя не са най-доброто за мен, но това са си уроци – човек трябва да знае кое е неговото нещо и в същото време да уважава избора на околните, без да ги насилва.

Кое ви мотивира да продължавате и да не се отказвате в трудните моменти? 

Когато човек е успял да живее здравословно поне за определен период от време, той вижда колко по-добре се чувства тялото му, колко по-ясна е мисълта му, като цяло усеща вътрешна хармония. На всеки се случва да залитне и в даден период да не си прави упражненията примерно или да яде нездравословни храни. Но когато човек си припомни колко му е било леко и колко прекрасно се е чувствал, когато живее здравословно, това го мотивира да се върне към предишния режим. Друго, което много ми помага е обкръжението – когато приятелите ти се стремят да живеят здравословно и постоянно се развиват в тази насока, ти чувстваш стабилна подкрепа. Вярвам, че от всеки човек зависи какво обкръжение ще си създаде и след като един човек иска да живее здравословно, то е препоръчително да се обгради именно с такива хора.

Трудно ли е човек да се храни здравословно в днешното общество? Успявате ли да намерите здравословни алтернативи, когато излизате на заведение с приятели или когато ви се налага да сте на крак по цял ден?

Не е толкова трудно, по-скоро става въпрос за правилна организация. Когато човек е на крак по цял ден, много е ангажиран и не може да отиде да хапне в някой нормален ресторант, е добре от предния ден да планира какво ще яде утре, защото когато нямаш нищо здравословно под ръка, най-лесно е да прибегнеш към баничката или пакетчето със солети, а после да се оплакваш, че те боли стомах. Когато ми се очертава интензивен ден, винаги гледам да съм подготвена с бутилка вода и нещо за хапване – банани, ябълки, ядки, моркови. Когато ходех на лекции например, редовно колегите ми си вземаха баничка или дюнер, а аз отивах или до близкото павилионче и си вземах сурови ядки, или до супермаркета, където имаше плодова салата и фреш.

В днешно време здравословното хранене навлиза все по-силно и много заведения и магазини се стараят да са в крак с това течение, ето защо е все по-лесно да си намериш здравословна храна и по заведенията. Разбира се, най-лесно е да придумаш приятелите си да отидете на някой здравословен ресторант. Но все още няма такива във всеки град. Наистина, когато съм в София, Пловдив, Варна или Бургас ми е по-лесно със здравословните ресторанти. Но и в другите градове заведенията вече са по-отворени към здравословното и се стараят да предлагат и такива неща. Да, понякога се налага да изчетеш цялото меню, да изтърпиш странния поглед на сервитьора, който очевидно се чуди от коя планета идваш, слушайки всичките ти претенции към храната, но в крайна сметка стига да има желание, вариант винаги се намира.

Здравословното хранене е само част от пълноценния начин на живот, от какво друго се нуждае човек, за да се чувства добре в кожата си? 

На първо място от баланс. Всяка една крайност създава проблем. Не случайно наскоро излязоха статии, че влечението към здравословно хранене било признато за психическо заболяване. На пръв поглед това звучи абсурдно, но в действителност вече има и термин за това заболяване – орторексия. Аз лично не смятам, че психическото заболяване се отнася до всеки човек, който се старае да се храни и да живее здравословно, но орторексията се отнася с пълна сила до вманиачените хора на тема здравословно, които изпадат в крайности, създавайки си висока степен на психическо напрежение. Вманиачаването на тема здравословно хранене може да доведе до психически проблеми, а те се лекуват много по-трудно от физическите. Отново повтарям – това не е оправдание да се тъпчем с боклуци, а е просто покана да следваме златната среда и при здравословните избори. Похвално е човек да знае какво яде и мъдро да избира какво да дава на организма си. Но понякога се случва да отидем на гости и да ни направят чай в микровълновата печка или пък да изядем нещо, което не смятаме за здравословно. Това изключение от правилното ни хранене не е толкова фатално, организмът може да го понесе, но започнем ли да изпитваме чувство за вина и да се тормозим и да се обвиняваме, това вече вреди много сериозно на психиката ни. Ето защо балансът при здравословния начин на живот е най-важното нещо.

Друго важно нещо е вътрешният мир. Без значение колко здравословно се храним, ако си позволяваме да излизаме от вътрешната си хармония за щяло и нещяло, организмът е изложен на постоянен стрес, което ни вреди повече от нездравословната храна. Аз лично съм много емоционална и загубата на вътрешен мир неведнъж ми е изигравала лоша шега. Все по-често забелязвам, че когато се поддам на емоционални състояния като гняв, силна нервност, потиснато настроение, още на следващия ден усещам негативните промени в тялото си под формата на схващания, болки, подувания и то без значение колко здравословно съм се хранила предния ден. Затова сега се опитвам да практикувам следното – всеки път, когато съм на крачка от това да изпадна в крайно емоционално състояние, си казвам: „Важното е да сме живи и здрави, другото се нарежда. Вътрешното ми спокойствие е най-ценно, защото когато съм спокойна, нещата по-лесно се получават и то от само себе си.” И това до голяма степен ми помага, но отново е въпрос на практика.

Занимавате се активно със спорт и танци. Разкажете малко повече за това.

Спортът и танците са любимото ми занимание. За мен те са много повече от дейност за поддържане на фигурата, те са всъщност най-добрият ми емоционален терапевт и най-ценният учител по вътрешно спокойствие. Те засилват личната ми сила, помагат ми да се изправя лице в лице със страховете и блокажите си и да ги преодолея и не на последно място ми дават чувство за удовлетвореност от себе си. Спортът и танците са най-лесният начин човек да приеме тялото си такова, каквото е и да се научи да му се радва. Занимавала съм се с различни видове спорт и определено виждам как от всеки един спорт човек може да научи много и за всеки различен период от живота на човек си има подходяща физическа активност, както и за всеки различен човек, разбира се. В момента най-активно се занимавам с йога, тичане, фигурно пързаляне, арабски танци и танцово-медитативната практика жива вълна. От личен опит знам колко е лесно човек да си намира оправдания защо днес няма възможност да отдели време за спорт, знам и колко е трудно когато си по цял ден на работа и си изморен да отидеш да спортуваш. Но движението винаги се отплаща. То ни дава здраво тяло, балансирани емоции, фокусиран ум, изобилно количество енергия и лично удовлетворение, а всички тези неща си струват усилието да включим спорта в натоварения си график.

Как ви промени здравословния начин на живот? Какво ви даде? Кое ви донесе най-голямо удовлетворение?

Чувствам се удовлетворена от себе си, усещам една стабилна подкрепа от всички здравословни навици, които съм си изградила през годините, и знам, че с тяхна помощ мога да се справя с всичко, без значение колко плашещо ми изглежда в първия момент. Тялото ми е много по-здраво, станала съм много по-осъзната и все по-рядко изпадам в емоционални драми, а дори това да ми се случи, те траят много по-кратко, отколкото преди. Все по-често успявам да се порадвам на мъничките неща в живота и поддържам позитивна настройка към живота. А всичко това ме прави щастлива.

Какво бихте казали на хора, които биха искали да се променят и да живеят по-здравословно, но смятат, че е прекалено трудно, страхуват се или не знаят откъде да започнат?

Непознатото винаги изглежда трудно. Но когато стъпка по стъпка започнеш да се запознаваш с него, то ти става близко и неусетно се превръща в неразделна част от живота ти. Не е трудно човек да живее здравословно ако с малки крачки тръгне от мястото, на което се намира, към мястото, на което иска да отиде. Ако обаче решим с един скок да се хвърлим от крайно нездравословен живот към пуританско здравословен, то тогава сами се обричаме на неуспех и страдание. Ако всяка седмица си наложим да правим по една малка здравословна промяна в живота си, това ще доведе до чудесен резултат. Така ще променим живота си с такава лекота, че дори няма да усетим кога се е случило. Тази седмица може да поработим върху навика да правим йога 20 минути сутрин два пъти в седмицата. Другата седмица може да увеличим йогата на 30 минути сутрин три пъти в седмицата. Следващата седмица може да включим зелени смутита в менюто си. Така неусетно и с лекота си изграждаме все повече и повече здравословни навици. Въобще не е трудно, просто е необходимо да си изградим правилна стратегия!

Интервю на Рослава Стоянова с Емилия Цанева; Снимки: Емилия Цанева

Сподели :

Прочети още