• събота , 18 ноември 2017

Вредните храни и как да кажем НЕ на детето си

плачещо дете

Докато са малки децата, всеки един родител може сам да преценява какво, кога и как да дава на детето си да яде. Изборът на храна не е проблем и нито един от нас, за когото това, което яде детето му, е важно, не се замисля върху факта, че в един момент ще дойде мигът, в който ще поискат от нас нещо, заради което въобще не ни е хрумвало да „жертваме“ детето си. Уви, за огромно съжаление или просто си е в реда на нещата, но не може дълго да царуваме над детските желания и съблазните, които са навсякъде. Около третата годинка детето попада под влиянието на лъскавите опаковки, познати или непознати деца, които си хапват странни невиждани до този момент неща, детски празници, на които е пълно с „вкусни“ неща. Да, всичко е „вкусно“, защото така е направено, че да предизвика желание за повторна употреба. Изниква обаче един много по-важен въпрос – как да предпазим детето си без да го изолираме от света?

Първото и най-важното е, че ако детето ни е захранено и хранено правилно, без умишлено да му се дават вредни храни, то у него е възпитан определен вкус към храната, който неосъзнато го тласка да избира храна, с която е свикнало. Естествено това не е достатъчно. Дори и да не гледат непрекъснато телевизия, децата ни са част от общност, в която всички масово ядат определени неща, говорят непрекъснато за тях и предизвикват интерес, провокиран от нормалното любопитство на растящото дете. Винаги обаче има варианти, които биха могли да проработят в определен момент.

• Никога не забранявайте категорично! Доброто предизвиква добро! Опитайте да обясните, че това, което иска не е хубаво. Предложете алтернатива, която да си направите сами и с ентусиазъм (задължително) разкажете как ще стане по-хубаво дори от това, което е видяло.

• Разсейте го. Това върши работа при много ситуации, особено ако забележите, че детето ви не е особено настоятелно. Бързо предложение за интересно занимание или нещо друго, което да го впечатли, лесно може да разсее вниманието му и да забрави за това, което е видяло.

• Друг вариант на действие е да закупите желаната вещ, но да отложите изяждането до един по-късен етап (ако естествено детето ви би могло да го направи; това зависи от детето). Например след ядене или след сън, когато има голяма вероятност да е забравило за желанията си.

• Добре е също да държите детето си далече от ситуации, в които да се налага да му казвате „НЕ“! Не е нужно да го взимате със себе си в магазина, да го водите в сладкарници, пълни със зашеметяващо изглеждащи сладкиши, а да му ги отказвате. Въпреки че детето ви расте, не е нужно да бързате това да става светкавично. Колкото по-дълго успеете да го предпазите, толкова по-добре за него.

• Има случаи, когато е по-добре да го оставите да опита от лошата храна, отколкото да го изолирате и да го накарате да се чувства странно различен, питайки се защо след като това е толкова лошо, всички деца го ядат. Трудно се отговаря на такива въпроси. Освен това, когато сте на празник, на който всички си хапват сметанова торта, е нормално и детето ви да я опита.

• И естествено има случаи, когато категорично трябва да откажете! Тогава детето ви трябва на сто процента да разбере дори само от вида ви, че преговори не могат да се водят. Затова е важно да не казвате непрекъснато „не“ и след това да се поддавате, а да го кажете веднъж и да ви разберат.

От личен опит! Единият ми син е почти на четири, а другият – на година и половина. За малкия все още няма какво да кажа, защото той е прекалено малък и лесно и бързо мога да отклоня вниманието му от всичко, а и трудно слага в устата си каквото и да е за ядене, подхожда с подозрение към всичко. С баткото сме преминали през всички етапи. Това, което най-много ми помага, е, че ме слуша за всичко, което кажа. Разбира се, като всяко нормално дете, той контактува – ходи на градина, събира се с братовчеди, приятели и е напълно нормално да поиска нещо, което останалите имат. Мислила съм много по въпроса, но винаги стигам до един извод за себе си лично – не искам детето ми да живее изолирано и да се държи като обезумяло, когато се докопа до „забранените“ неща или да ги взема от други хора зад гърба ми. Не смятам да го пращам в гората, затова съм наясно, че трябва да се положат определен жертви. Все още не познавам здравословно хранещи се, които напълно да са опазили децата си от всичко, но дори и да е станало това, не искам да се случва на всяка цена. Струва ми се важен фактът, че се възпитава по този начин, че се говори за това вкъщи, че се купуват здравословни храни, че у дома няма нищо, на което да се каже НЕ, че се гради ясна представа за това кое е добре и кое не и в един момент от живота си, когато може би ще е преминал през всякакви етапи, сам ще разбере, че това наистина е неговият начин на живот.

Снимка: Божана Михайлова

Сподели :

Прочети още