• петък , 24 ноември 2017

Устойчивата алтернатива на памука

tencelСпоред произхода им текстилните влакна се подразделят на две основни групи: естествени и химични.

Естествените влакна от своя страна се подразделят на растителни (целулозни), животински и минерални. Към растителните влакна спадат памукът, ленът, конопът, ютата и др. Към животинските – овчата и камилската вълна, вълната от лами и ангорски кози и естествената коприна. Към минералните влакна, наречени още неорганични, спадат азбестовите влакна, стъклената вълна и т. нар. метални нишки.

Химичните текстилни влакна се получават чрез химична преработка на различни по произход суровини. Тези влакна се подразделят на изкуствени (произведени от целулоза или протеин) и синтетични (полиестер, найлон, ликра, спандекс, акрил).

Произведените изкуствени влакна са изработени от химически индуцирана трансформация на природни полимери и основно попадат в две категории: целулозни и белтъчни. Влакната, получени чрез преработката на белтъчни суровини, се добиват от растителни източници на протеин (царевица, соя, алгинат и фъстък) или от животински протеин (казеин от млякото).

Изкуствените влакна от целулозен произход са направени от целулозна дървесина или вътрешната сърцевина и листа на бамбукови растения, използвайки различни тъкачни технологии за производство. Текстилната промишленост приема наименованието “изкуствена коприна” (rayon) през 1924 г. Изкуствена коприна е най-старото произведено влакно, което е било в производство от 1880г. във Франция, където първоначално е била разработена като евтина алтернатива на естествената коприна. Голямата част от производството й започва с дървесна маса, въпреки че всеки растителен материал с дълги молекулярни вериги е подходящ.

Вискозата е известна като вискозна коприна или изкуствена коприна в текстилната промишленост. Тя обикновено е с високо качество и блясък. Грос и Беван още през 1893 г. са открили, че при реакция на целулоза с алкална основа и серовъглерод, се получава разтвор с голям вискозитет, наречен вискоза. Източник на суров материал е целулозата от дървесината на иглолистни дървета.

Вискозното влакно е здраво, но при омокряне губи половината от здравината си; друго нежелано свойство е образуването на гънки. Влакното се смесва най-често с памучни, вълнени и полиестерни влакна за производство на тъкани и плетени платове, за бельо, палта и рокли.

Модалът е разновидност на изкуствената коприна от второ поколение и е известен със своята мекота – тъканите са нежни, устойчиви на свиване и избеляване.

Лиосел е трето поколение разновидност на вискозата. Неговите предимства са грижата за околната среда при преработката, изключи-телно мек като материя, не се мачка, поддържа се лесно, може да се пере в пералня и има антибактериални свойства. Процесът на производство на влакната лиосел (lyocell) в действителност е много близо до затворен цикъл на производство, в който не се изисква избелване, което е характерно при изработката на текстил, особено памук. Поради тази причина продуктите с високо качество от лиосел не съдържат свободен хлор и се продават като т. нар. “TCF продукти”. Европейският съюз награди този процес с награда “Околната среда 2000 г.” в категорията “технология за устойчиво развитие”. В момента има само четири съоръжения, които произвеждат влакна лиосел: едно в САЩ, две в Европа и едно в завода на Birla Industries, Индия. Процесите, включващи химичните вещества, които те използват за дообработка, могат да варират.

Tencel© е регистрираното търговско наименование на лиосел. Произвежда се от австрийската фирма Lenzing AG. Всъщност, лиосел е повече познат с името на марката “Тенсел”. Според Майкъл Кининмонт (Michael Kininmonth), говорител на Lenzing Fibers, “смесеният състав на плата трябва да бъде минимум от 30% Tencel ®, за да може да се използва името на марката.”

Производство на лиосел:
Евкалиптовата дървесина, отглеждана в устойчиво управлявани ферми, сертифици-рани от Forest Stewardship Council (FSC), се нарязва и надробява на малки парчета, като следва вид “варене”, в следствие на което се образува т.нар. пюре от дървесина. Това всъщност представлява суровината, от която се извлича влакното на Tencel©. Lenzing използват нов нетоксичен разтворител (аминокиселина) и целулозата се разтваря в N-methylmorpholine-N-oxide, вместо в сярна киселина. Налице е почти цялостно оползотворяване на разтворителя, което, освен че намалява емисиите, спестява и природни ресурси. Водата се изпарява и полученият разтвор се филтрира и екструдира чрез приспособления за получаване на влакна от синтетични нишки във водна баня. Над 99% от разтворителя може да се отмие от влакното и се пречиства за повторна употреба. Водата се рециклира.

Вторичните продукти от производството, като оцетна киселина, ксилоза и натриев сулфат, са основни съставки в хранителната индустрия и стъкларската промишленост. Останалите материали се използват като енергиен източник за технологията на Lenzing. Крайните влакна са биоразградими и се разлагат, заровени в почвата или в пречиствателни станции за отпадни води.

Докато производството на лиосел е природосъобразно и екологично устойчиво, при преобразуването на влакната в тъкани и облекла могат да се използват много или същите процеси и дори токсични химични вещества, използвани при конвенционалното облекло. Това е така заради две от свойствата на лиосела: не винаги хваща добре боята и има присъща склонност към завласяване (да се разклонява на влакънца) или да образуват “пилинг”.

Пилинг – образувание върху повърхността на тъкан или плетен плат с форма на малки топчета – известни като влас (група или определен брой влакна, оформени като малки снопчета, получачени чрез триене и прилепване към повърхността на текстилния продукт) от синтетични, често полиестерни влакна от прежди с голямо съдържание на такива влакна по повърхността на плата. Съществуват различни начини за намаляване на пилинга, като избор на подходящи полиестерни влакна или чрез прилагане на антипилингова заключителна обработка (прилагането на химични обработки, които имат за цел да намалят способността на влакната да се измъкват от преждата и да намалят механичната здравина на синтетичните влакна). При мокрия процес на обработка, повърхността на влакната започват да се олющва. Тези власинки по повърхността се наричат фибрили. Когато се контролира по правилния начин, материята придобива повърхност тип “прасковена кожа”.

Влакната лиосел имат относително ниска повърхностна енергия, което ги прави трудни за боядисване. В зависимост от предпочита-нията си, производствената база може да използва различни химични процеси, ензимни бани, както и багрилни процедури, които не биха могли да бъдат екологични.

Ензимите са био-химични вещества, използвани за да отслабят повърхностните власинки на тъканите, така че да могат да бъдат отстранени, за да се предотврати прекомерен пилинг. Ензимите се срещат в природата и са отговорни за разграждането на листата и растителността по горската постилка например. Това е в съответствие с целта на Lenzing Fibers за използване на химия с минимално въздействие върху околната среда при изработката им на тъкани.

Производството на влакната лиосел има значителни предимства, свързани с околната среда и екологията. Основното безпокойство идва от факта, че могат да се използват токсични химични веществ при превръщането на влакната в облекло. Екологосъобразните дрехи имат голяма стойност за земята, но те не са същите като дрехите, произведени според стандартите за органично производство.

Автор: Боряна Николова; Снимки: Lenzing Group; Публикация от брой 2012-07 на Списание “Органично”

Източници:

http://organicclothing.blogs.com/;

www.naturallifemagazine.com;
www.texsite.info

Сподели :

Прочети още