• събота , 18 ноември 2017

Семената – източник на живот и свобода

вандана шива

Специалист по физика и философия, Вандана Шива е известна с активистката си дейност срещу ГМО, глобализацията и патентоването на семена и традиционни храни. Тя е съ-основател на Навданя, организация, която насърчава събирането на семена и органичните земеделски практики и която днес има над 70 000 членове земеделци.

Сара ван Джелдър: Семената са важна част от вашата дейност. Бихте ли казали накратко какво представлява едно семе в своята същност? 

Вандана Шива: Семето съдържа в себе си цялата еволюция на земята, цялата човешка история и потенциала за бъдещо развитие. Семето въплъщава културата, защото културата го е оформила чрез внимателен подбор – жените са избирали най-добрите семена, създавали са разнообразни сортове. И така от едно стръкче трева можеш да получиш 200 000 зрънца ориз.

Това е обединение на човешката и природната интелигентност. То е най-истинският израз на живота. На моя език то означава „онова, от което животът произлиза сам, сега и завинаги”.

Каква е стойността на едно семе?

То е безценно. На семето не може да бъде поставена цена и именно затова превръщането му в стока е недопустимо. Всяка култура, с която съм се срещала, вярва, че разрушаването на семената е голям грях. Някои общности дори гладуват, вместо да посегнат към зърното, предназначено за посев.

Преобладаваща част от хората смятат, че човек е отделен от природата и тази гледна точка води до ужасни резултати. Как може да бъде преодоляно това разделение и как семената могат да бъдат част от този процес? 

Без значение какъв е конкретният въпрос, всеки екологичен проблем произлиза от тази илюзия, че сме откъснати от природата. Вярвам, че преодоляването на това разделение трябва да дойде на много по-дълбоко ниво от настоящия интерес към екологията. Трябва да си върнем усещането, че сме част от мрежата на живота, част от самата вселена.

Някои хора го постигат чрез медитация и йога, но много повече са онези, които просто засаждат няколко семена и си правят своя градина. Засаждайки семе, вие ставате част от цикъла и способността на живота да се обновява. Непрестанно чуваме едно и също при работата си с деца, засаждайки градини на надеждата със семенца свобода. Когато ги попиташ „какво научихте?” винаги започват да говорят за чудото на живота – как едно малко семенце се разпуква и се превръща в растение, което дава изобилие от плодове и от тях можеш да си вземеш нови семена.

Едно семе, засято в почвата, ни превръща в едно цяло със Земята. То ни кара да осъзнаем, че ние сме Земята. Че това наше тяло е „panchabhuta” — петте елемента, които изграждат вселената и телата ни. Простите действия като засаждане на семе, събиране на семена, отглеждане на растение и прибиране на реколта ни връщат паметта – неумиращата памет за нашето единство със Земята и вселената.

Няма нищо, което ме прави по-щастлива от дейността ни за защита на разнообразието и свободното споделяне на семена. Всеки израз на различие е и израз на свобода, всеки израз на монокултура е израз на принуда.

Можете ли да обясните по-подробно? Каква е връзката между свободата и биоразнообразието? 

Животът е самоорганизиращ се. Самоорганизиращите се системи еволюират в посока разнообразие. Вие не сте същите като мен, защото всеки от нас се е развил свободно. Способността на живота да се самоорганизира се проявява чрез разнообразието. Разнообразие на култури, разнообразие на хора, разнообразие на семена.

Еднаквостта се конструира отвън. Тя е принудителна. Т.е. една ферма, произвеждаща само соя от Roundup Ready всъщност е като военно поле. На него се води химическа война – разпръсква се пестицидът Roundup, който убива всяка зеленина, убива микроорганизмите в почвата, убива разнообразието, но също така убива и потенциала на растението да се развива и само да се справя с болестите.

Монокултурите могат да съществуват само посредством външен контрол. Еднаквостта, външният контрол и концентрацията вървя винаги заедно.

Как можем ние, обикновените хора да сме достатъчно силни, за да се противопоставим на гиганти като Монсанто и други подобни?

Тук става въпрос за самия живот, така че източникът на нашата сила е единството ни с живота. Тъкмо затова събирането и опазването на семената е толкова важен политически акт в наше време. Това е свързано и със самоорганизирането – организиране на събиране на семена, на общностна градина, обмен на семена, всичко, което е необходимо за опазване и обновяване на семената. Но днес индустрията се стреми към пълен контрол. Тя иска да не остане и един фермер, който сам си набавя семена. Тя не иска и едно семе, което да си порастне само.

Нещата като че ли са се влошили от последния ни разговор. Как успявате да поддържате духа си така висок?

От една страна е вярно, че концентрацията на власт е по-голяма от преди. Но според мен усещането за липса на легитимност на тази власт също е много по-силно. Ако вземете предвид броя на движенията и протестите, които се случват сега, както и броят на хората, които изграждат алтернативи – ще видите, че той е наистина огромен.

Това, което ми дава радост и енергия да продължа напред е съхранението на семена, насърчаването на мирно земеделие, работата с фермерите и все по-често с хора, които не са земеделци. В момента във фермата имаме 55 младежи – някои са банкери, други разработват софтуер, имаме дори трима продуценти.

Без значение къде по света се намират, хората осъзнават, че храната е важна. Че храната започва от семето. И всички искат да се научат. Виждам как се развиват тези процеси и колко бързо земеделието се превръща в начин да се справим с насилието – скоро срещнах младеж, който работи с бивши затворници и ги учи на земеделие. Ето това е добра работа! Той е създал своя фирма и всички са собственици и управители – как да не се изпълни човек с енергия?

Източник: http://dowser.org/; снимка: www.flickr.com

Сподели :

Прочети още