• вторник , 12 декември 2017

Семейство Шмайзер срещу Монсанто

семейство Шмайзер

Семейство Шмайзер с награда за цялостен житейски принос
„… за куража им при защита на биоразнообразието и правата на земеделците и борбата им
срещу погрешните интерпретации на патентните закони от гледна точка
на околната среда и етиката.“

 С борбата си срещу насилствените пазарни практики на Монсанто, Пърси и Луиз Шмайзер разкриха на света опасностите за земеделците и биоразнообразието, предизвикани от нарастващото влияние и агресивните практики на компании, занимаващи се с генномодифицирани култури.

Кариера

Пърси и Луиз Шмайзер са родени през 1931г. в семейства на земеделци в Саскачеван, една от десетте провинции на Канада. Пърси става водеща фигура сред земеделците в околността, а семейството му притежава и успешна фирма за продажба на земеделско оборудване. Той е член на Законодателната асамблея на Саскачеван (MLA) от 1967 до 71г. за Либералната партия на Саскачеван, чиято философия се основава на консервативни ценности и политика. Пърси е и кмет на родния си град Бруно от 1963 до 1982г., където служи и като градски съветник от 2003 до 2006г. Пърси участва и в много местни комисии и общински съвети. Както Пърси, така и Луиз получават множество награди, сред които наградата Махатма Ганди през 2000г., Активисти на годината за 2004г. от Съвета на канадците (The Council of Canadians) и Защитници на социалната справедливост за 2010г.

Монсанто срещу Шмайзер

През 1998г. Пърси Шмайзер и съпругата му получават писмо от американския гигант в агро-бизнеса, Монсанто, в което се твърди, че през 1997г. са използвали семена от Монсанто, без да имат тяхното разрешение. Но Шмайзер никога не са купували семена от Монсанто, нито пък са възнамерявали някога да го правят. Оказва се, че произведени от Монсанто семена от генномодифицирана рапица са били отвени към нивите на Шмайзер от съседен терен или от преминаващ камион. И така, гени, които Монсанто твърди, че „притежава“ според патентните закони на Канада, се озовават сред семената на Шмайзер. Монсанто заплашва да съди Шмайзер за „нарушение на патентните закони“, искайки обезщетение от 400,000 канадски долара, включително $250,000 за разходи по делото, $105,000 оценената печалба от реколтата на Шмайзер през 1998г., $13,500 ($15 на акър) такса за използване на технологията и $25,000 за нанесени щети. В същото време Монсанто предлага да оттегли обвинението си, ако Шмайзер подпише договор, с който се ангажира в бъдеще да купува семена от Монсанто и да плаща таксите за използване на технологията им.

Но Шмайзер не се предават и не се поддават на този опит за изнудване. Те подават възражение до Върховния съд на Канада, който признава твърдението на Монсанто, че притежава патентования ген. И така Шмайзер губят всичките си проучвания, изграждани в продължение на десетилетия и разнообразните сортове, които с огромни усилия са адаптирали към местните условия, чрез кръстосано опрашване, само защото те вече съдържат и „притежавания“ от Монсанто ген.

Съдът отсъжда и че Шмайзер не трябва да плащат нищо на Монсанто, защото по никакъв начин не са извлекли полза от това, че семената са попаднали на техен терен.

Шмайзер срещу Монсанто

Сега Шмайзер се опитва да обърне твърдението на Монсанто срещу самите тях и в полза на фермерите, като твърди, че „притежаваният“ от Монсанто ген трябва да се смята за замърсяване на реколтата.

След първия съдебен процес Шмайзер заменят отглеждането на рапица с жито, овес и грах, за да избегнат бъдещи проблеми. Но скоро намират отново в земите си генномодифицираната рапица на Монсанто. Те се обаждат на компанията с искане тя да бъде отстранена. Монсанто провежда проучвания и установява, че растенията наистина са от техния сорт. Те се съгласяват да ги отстранят при условие, че Шмайзер подпишат декларация, че няма да разкриват публично случая и няма да съдят Монсанто за това. Шмайзер отказват да подпишат подобен документ и отново изискват от Монсанто да отстранят растенията. Когато Монсанто не реагират, Шмайзер плащат на няколко работника да свършат тази работа и изпращат сметката от $600 на Монсанто. Тъй като Монсанто не плащат, Шмайзер завеждат дело срещу тях в местния съд. През март 2008г. двете страни постигат извънсъдебно споразумение, с което Монсанто се ангажира да заплати всички разходи за остраняване на генно-модифицираната рапица, която замърсява земите на Шмайзер.

Разрушение на пазарите за семена чрез патенти върху живи организми

Случаят „Шмайзер“ е един от първите и най-бележити примери, в които компания твърди, че притежава патент върху живи организми. Той разкрива как традиционната разработка и търговия на семена се разпада и отстъпва пред зависимостта ни от няколко големи международни компании. Така накрая може да се окаже, че цялата верига на производство на храни ще бъде доминирана от няколко гигантски компании, разчитащи на малко на брой генномодифицирани култури. Това драстично ще намали генетичното разнообразие на основни култури, както и икономическата независимост на земеделците, особено в развиващите се страни.

Отношението на Монсанто към Шмайзер е стандартна практика. Според доклад от 2005г. на базирания във Вашингтон Център за безопасност на храните (CFS), към 2005г. Монсанто, разполагайки с екип разследващи на пълно работно време, обикалящи из страната, е завел съдебни дела за нарушаване на патентите му (често както и при Шмайзер, заради разпилени от камиони семена) срещу 147 земеделци и 39 дребни фермери в половината щати в САЩ. До момента фермерите са платили 15 милиона американски долара на Монсанто (средно по $400,000). Заключението на доклада на CFS гласи: „Никой земеделец не е в безопасност от дългата ръка на Монсанто. Земеделци са били съдени след като полята им са били заразени с полени или семена от нечия друга генномодифицирана култура; след като генномодифицирани семена от миналогодишна реколта са пораствали в поля, засети с немодифицирани сортове през следващата година; и след като не са подписвали технологично споразумение с Монсанто, а са засаждали патентованите семена. Във всички тези случаи, тъй като се прилага законът за патентите, земеделците са технически виновни. Изглежда няма значение дали употребата е била съзнателна или никога не е бил подписван договор.“

В Канада все още няма закон, разглеждащ патентоването на генномодифицирани организми (ГМО), затова в случая Шмайзер е отсъдено по старите патентни закони, гласувани преди съществуването на ГМО. Но в присъдата Върховния съд на Канада посочва, че Канадският парламент трябва да приеме отделен закон. Този процес в момента тече и може да се очаква, че Монсанто яростно ще лобира сред депутатите да въведат закон, обслужващ интересите им.

Принципите за храна и земеделие на Шмайзер

Пърси Шмайзер е и член на Международната комисия за бъдеще на храните и един от съставителите на Манифест за Бъдещето на семената, които оказва влияние в световен мащаб. В речите, които изнася, Шмайзер защитава 12 принципа на храната и земеделието в епохата на биотехнологиите, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
1. Всички хора имат право на храна и да произвеждат храна.
2. Природните системи трябва да бъдат защитавани, за да могат да произвеждат здравословна храна.
3. Хората имат право на безопасна и питателна храна.
4. Никакви правила не трябва да пречат на страните, контролиращи вноса на храни.
5. Всеки има право на информация за начина на производство на храната, която консумира.
6. Регионите трябва да имат право да регулират земеделието си.
7. Местното производство и потреблението на местни продукти трябва да бъде насърчавано.
8. Регионалното биоразнообразие трябва да бъде защитавано.
9. Семената са общ ресурс.
10. Нито една форма на живот не трябва да бъде патентована и инвазивните семена трябва да са забранени по цял свят.
11. Свободният обмен на семена трябва да бъде защитен.
12. Земеделците трябва да имат право да запазят земята си чиста от генетични замърсявания.

Цитат

„Според нас истинските последствия от патентоването на растения и други форми на живот не са напълно ясни. Но правителствата по света са се поддали под натиска на международните компании, поискали патентоването на живи организми.“
Пърси и Луиз Шмайзер

Текст и снимка: www.rightlivelihood.org

Сподели :

Прочети още