• събота , 18 ноември 2017

Приказка за житената питка

житена питка

Чели ли сте скоро приказка? А спомняте ли си приказката за „Житената питка“ и дали я има в електронните книги…?! Размишлявам, докато пиша моята приказка… за българския корен, за силата на хляба и духа на едно младо момиче. Една приказка за дървото, пуснало дълбок корен в равното като тепсия поле.

Разровила баба огнището, скришом извадила питката и я потулила някъде. Ваньо и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта – няма я, така започва приказката „Житената питка“ на Ангел Каралийчев.

Бучи лудият и студен декемврийски вятър, пусто е, жива душа няма, пушат комините на градските къщи, всеки се е сгушил на топло в мразовития неделен ден. А аз гледам, ровя и търся, искам да я открия. Намирам я, но не завита под дебелия зимен юрган, посреща ме с усмивка, готова да си говорим сладки приказки от минало време, пренесени в студения неделен декемврийски ден на XXI век.

Тя е само на 23 години, приготвя сладки и солени изкушения с ръцете си от домашно приготвено тесто, за удоволствие. Наследила е майсторлъка на месенето от баба си, приготвя за семейството коледните питки и великденските козунаци от 15 годишна. Обича родното, закърмена е с българските традиции и обичаи. Питам я защо го прави, защо меси хляб, пити и козунаци, нали има всичко в търговските вериги, а тя ми отговаря простичко и еднозначно – защото ми харесва, така се чувствам добре. Разказва ми как е научила всичко от баба си и как тя – баба й би била най-щастливата, ако можеше сега да я види. Споделя, че никога няма да забрави думите й: „Ха така, баба, върти ръчичките!”. Разказва ми за начина на премесване на брашното, втасването на тестото, за тръшкането или тупкането, което трябва да е 100 пъти за да е пухкаво тестото. За нея 4 часа прекарани в кухнята за приготвянето на пита „Слънце“ не са загубено време, а себепознаване и израстване. А аромата на току-що изпечена домашна топла питка не се описва, а се усеща.

С млади хора като Юлия Петрова слънцето над България никога няма да залезе!

А това е моята приказка… с продължение…

Продукти:
1кг. брашно
4 яйца
15 с.л. захар
2 ч.ч. прясно мляко
1 куб. мая
2-3 ванилии
ципка сол
сока на 1 лимон

За намазване:
1 п. масло
1 жълтък
сусам

житена питка

житена питка

Стъпки за приготвяне:
Предварително се слага в тенджера на топло 1 кубче мая с 1 ч.ч. прясно мляко, 1/2 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар и се оставя да се надигне.

В купа смесваме захарта и яйцата. Към получената смес прибавяме маята като се бърка постоянно. Добавяме още 1 ч.ч. прясно мляко и 2-3 ванилии. Настъргваме кората на 1 лимон и изцеждаме сока му.

След като се получи хомогенна смес започваме да прибавяме брашно и да месим докато стане гладко и меко тестото. Накрая се прибавя 1суп.л. олио и се домесва.

Дъното на тавичка се намазва с олио и се оставя тестото да втаса на топло около 40 мин.

Маслото се разтопява и с помощта на четка се намазва тавичката, в която ще печем питката.

След като е втасало, тестото се разделя на 8 равни части-топчета. Всяко от тях се разточва на тънък лист с големина колкото големината на тавата. Всички листи се подреждат един върху друг като всеки се намазва с разтопеното масло.

Питката се разрязва на 8 парчета, всяко от което до последното се обръща нагоре като се издърпва от средата на тавата към края. В средата се поставя едно малко топче тесто. Питката се оставя да втаса на топло около 40 мин.

След това се намазва с остатъка от маслото и 1 жълтък и се поръсва със сусам.

Пече се в загрята фурна на 180-200 градуса около 30-40 мин.

житена питка

житена питка

Приказката разказа в текст и снимки Мариана Вълева на 29 години от гр.Стралджа

Автор: Мариана Вълева

Сподели :

Прочети още