• неделя , 25 юни 2017

Пермакултура – възстановяване на връзките между природа и хора

Човечеството е изгубило връзките си с околната среда. Непрекъснато сме бомбардирани с изкуствени идеи и идеали за лекомислен начин на живот и повечето хора смятат, че да се насладиш на един залез или от време на време да излезеш на разходка в планината, са достатъчни, за да се почустваш отново близо до Майката Земя. Разбира се тези неща са приятни, но само временни и не представляват цялостната холистична връзка между нас и духа на нашия свят, изпълнен с толкова много живот.

Изгубили сме връзка и с храната си. Забравили сме естествените цикли на екосистемите. Слепи сме за божествените модели на природата. Изгубили сме вродената мъдрост да познаваме обкръжаващата ни среда като дланта на ръката си и да разбираме своето място в нея. Вместо това сме приели урбанизацията на цивилизацията за нещо нормално. В градовете живеем в циментови джунгли с многобройни съседи, но изолирани един от друг и от естествената ни среда. (В този смисъл възходът на социалните медии е истинска ирония.)

Общуването и взаимодействието ни с местната общност се възпрепятства от организационните системи, от които доброволно избираме да бъдем част. И за какво? Заради чувството за безопасност? Или заради чувството за принадлежност към една общност?

В действителност начинът ни на живот не ни дава нито едно от двете. Ние сме откъснати един от друг, нямаме никаква представа откъде идва храната ни или къде отива боклукът ни. Нашата сигурност става зависима от обществени механизми, които зхранват силата на корпорациите и правителството. Заради зависимостта от държавата, породена от национализма и глобализацията, местните общности вече не функционират като едно обединяващо цяло, а водят до чувство на изолираност и откъснатос, а отделният индивид вече поддържа съвсем малко на брой пълноценни връзки с околните – именно това, от което се нуждае една общност

А резултатът? Работим, за да приемем неустойчивия принцип на непрекъснатия икономически растеж. Безропотно приемаме работата от 9 до 6, работа, която дори не харесваме и доброволно жертваме природните ресурси, за да осигурим безпрепятственото функциониране на системата, която облагодетелства малко на брой хора.

Консуматорството вреди на нашето благосъстояние и на природата. Материализмът унищожава ценностната ни система и подхранва културните и екзистенциалните кризи. Глобализацията замърсява планетата и води до разпад на местните общности. Промиш;еното земеделие убива екосистемите, но не успява да изхрани населението на земята.

Трябва да има и друг начин.

Има. И той се нарича пермакултура. Този древен метод на живот в хармония с природата се приема отново и води общностите към едно бъдеще, в което те ще могат сами да изкарват прехраната си и да развиват земеделие без употребата на химически торове и препарати.

gardening

Пермакултура – какво представлява и защо е важна?

В съвременния й вариант тя е развита от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен през 70-те години и вече е широко разпространена из целия свят. Терминът буквално означава „постоянно земеделие”, но може да се възприеме и като „постоянна култура”.

Пермакултурата позволява да получим всички ресурси, от които се нуждаем, на местно ниво, но е свързана не само със земеделието, тя започва от етиката. Какво е наистина правилно за индивида, общността и околната среда? Как можем да задоволим основните нужди на обществото и да съхраним баланса в природата?

Едва след това идва време за дизайна. Дизайнът в пермакултурата изисква наблюдение на околната среда, идентифициране на повтарящи се модели, разкодиране на вложената в тях мъдрост и комбиниране на това познание с технологичните иновации с цел ефикасно и ефективно взаимодействие с природните системи, за да можем накрая да получим храната, лекарствата, фибрите и горивото, от които се нуждаем. Това гарантира не само оцеляването ни, но и психологическото ни развитие.

Така че в известен смисъл пермакултурата е изкуство. Тя е израз на човешката гениалност в най-прекрасната й форма, защото представлява изграждане на една картина, която отразява как човек и природа се превръщат в едно цяло. Външният свят е платното, човешката изобретателност е боята, а човешкото сърце е четката. И без значени къде точно на земното кълбо живеем, резултатът винаги е шедьовър.

Пермакултурата е доказала, че може да доведе до качествени и устойчиви резултат във всеки един регион на земята. Тя използва местни ресурси, като вода, слънце, почва, по най-добрия възможен начин. Тя може да донесе изобилие от ресурси при студен, горещ, влажен или сух климат. Действа еднакво добре в планините, в полята, в джунглата и в пустинята.

Именно затова пермакултурата е система, която лесно може да помогне за изхранването на цялото население на земята. Тя включва успехите, постигнати в устойчивите и възобновяемите технологии без да отрича постиженията на древните практики, като използването на естествени строителни материали например, и работи със, а не срещу разнообразието в местните екосистеми. Тя не оставя токсични отпадъци и не се нуждае от вредни петролни продукти, от които зависи промишленото земеделие. Тя използва природни средства, за да се справи с дисбалансите, характерни за даден регион и да се пребори с вредителите.

Прилагайки принципите на пермакултурата общностите отново се превръщат в едно цяло. Вместо да ходят до супермаркета, част от някоя международна верига, хората просто отиват в градината си, откъсват си каквото имат нужда и го приготвят или пък разменят продукти със съседите си. Общностните градини могат да бъдат организирани така, че целият квартал да се грижи за тях и да се преврънат в място за срещи, където всеки се учи от останалите, а децата научават не само какво ядат, но и как да го отглеждат.

Ако пермакултурата бъде приложена на индивидуално и общностно ниво никой повече няма да гладува. Няма да има социална изолация. Проблематичното поведение на възрастни и младежи ще намалее. Местните икономики, основани на качествени взаимодействия, ще процъфтяват, а хората ще бъдат по-щестливи. Екосистемите ще възвърнат своето разнообразие и също ще процъфтяват.

Накратко пермакултурата е дългосрочно решение на много от проблемите ни. Тя е добра не само за земята, но и за душата на човечеството. Пермакултурата може да осигури храна и други физически ресурси, от които се нуждаем, но също така и да подобри психологическото ни здраве. Тя дава сила на отделния човек и на общността като цяло и им помага да се спряват с много от проблемите, пред които са изправени.

„Пермакултурата е свързваща система… което е изключително ценна и може да ни измъкне от проблемите, в които сме затънали. Околната среда, хората, социалният ред, никога няма да имаме добър социален ред, ако не си го създадем сами. Никой няма да ни помогне, трябва да направим това самите ние, заедно, всички.”

Източник: http://wakeup-world.com/ Снимка: freedigitalphotos.net

Сподели :

Прочети още