• неделя , 25 юни 2017

Мечтата за Ферма „Бесика“ се ражда високо в Алпите

P1090496

Георги Маджаров е инженер по електроника и работи като програмист. Има много хобита и всички до едно са свързани с природата – катерене, алпинизъм, бягане в пресечена местност, градски маратони. Идеята за ферма „Бесика“ се ражда след изкачването на върховете Монблан и Матерхорн в Алпите, когато Георги вижда приказните планински селца в Италия, Швейцария и Франция.

Георги, как започна всичко и кога реши, че искаш да се занимаваш със земеделие?

В началото идеята ми беше доста мъглява и мина през много фази. Всичко започна след едно изкачване на Монблан и Матерхон, когато имах възможност да разгледам красивите италиански, швейцарски и особено френски селца. После имаше дълъг период на проучване, четене и обмисляне.

Защо реши да се сертифицираш като биопроизводител?

В началото не мислех за такъв сертификат. Идеята ми беше да предлагам чиста храна основно на приятели, а за тях не ми трябва документ, защото си имаме доверие.
Разбрах обаче, че за да издържиш от финансова гледна точка, производството трябва да е по-голямо. С продукция само за приятели не можеш да си изплатиш инвестицията. Когато решиш да излезеш на пазара, аз смятам, че сертификатът ти трябва на 100 %. Не може да предлагаш на непознати продукция, за която твърдиш, че е био, без документ (в момента под път и над път има подобни псевдо биопроизводители). Затова реших да се сертифицирам и, както се казва, да видим колко е черен този дявол.
През май 2013 г. подписахме договора с Балкан биосерт. Сега ми изтече втората година на преходния период. Така че очаквам напролет вече да имам сертификат.

Повечето стопани се оплакват, че е скъпо, че има много излишна бюрокрация. Ти какво ще добавиш?

За това, че е скъпо – не съм много съгласен. Сертифицирането е допълнителен разход – така е, но чак безумно скъпо и непосилно не е.
За бюрокрацията – да, има я, пишат се много документи и в първия момент е малко стряскащо. Но на практика, за да си движиш нормално нещата е важно да си записваш кое след кое правиш, например.

Произходът на семената също се контролира. Единият вариант е ти да си ги произведеш, което е по-добрият и по-евтин избор. Ако не са твои собствени, искаш декларация от производителя, от когото ги вземаш.

Така, че, да, има бюрокрация, но тя така или иначе трябва да се отметне и аз я смятам за неизбежното зло. Голяма част от нещата, наистина са измислени да ти помагат, каквото е воденето на дневника за земеделските дейности.

Какъв е твоят съвет към начинаещите стопани?

Сертификатът е добър вариант и ползите от него са, че ти имаш легитимен начин да предложиш биопродукти на пазара, не само пред приятели, но и пред непознати. Ако отглеждате зеленчуци основно за ваши близки и приятели няма смисъл от такава инвестиция.

Как избра мястото за фермата?

По принцип съм родом от село Бяга, Пазарджишко, а самата ферма се намира в землищата на Бяга и Алеко Константиново, в околностите на Бесапарските ридове. Това са земи, населявани от древното племе на бесите – най-войнственото и свирепо тракийско племе.

Стана така, че видях обява за продажба на парцел от 23 декара. Свързах се с хората, видяхме се, и следващата седмица направихме сделката. Грижите си поделяме аз, баща ми и хората, които наемаме, когато трябва да се свърши повече работа. За съжаление, намирането на работна ръка е голям проблем.

Обмислял ли си да кандидатстваш по европрограми?

Тази година подадох документи за мярка 11 “Биологично земеделие”. Доколкото знам, одобряванията ще се случат след като се направят заснеманията на площите и ако това, което съм декларирал се види, че го има на земята, трябва да си получа субсидията. Тя е минимална, не е кой знае какво, но все пак ще помогне за някои разходи.
Честно казано, не очаквам много от европрограми – когато се захванах с фермата просто исках да отглеждам екологично чисти зеленчуци в хармония с природата. Тогава изобщо не знаех, че съществуват европрограми и субсидии.

Какво показва сметката ти до момента – колко средства си вложил във ферма „Бесика“?

Накратко – десетки хиляди. Скъпо удоволствие е.

Искам да разкажеш и за зеленчуците, които отглеждаш. Как подбираш сортовете?

Всички се стараем да отглеждаме, колкото се може по-устойчиви на болести и неприятели сортове, както и да са стари и изпитани. Подбирам с много четене – на чужди списания, брошури, в интернет. Гледам какво се предлага, следя на какво ниво е биоземеделието в Европа. След това купувам семена, пробвам и ако ми харесат, решавам да предложа и на другите.

Ако започна с пипера, мога да кажа, че куртовската и пазарджишката капия са царете на капиите. За момента отглеждаме само сорт Куртовска капия, но със сигурност ще експериментирам и с някакви люти сортове, чили, камби. Смятам, че имаме прекрасни български сортове и специално за пипера не искам да отглеждам други.

При доматите обаче, пробваме доста сортове. Франция и Италия например, са страхотни чревоугодници, корифеи в градинарството и имат невероятни сортове домати.
Миналата година експериментирахме с два вида семена – „Албенга“ и едни черни домати, които купих от италианска фирма.

И двата експеримента се оказаха добри – албенгата бяха страшно вкусни домати и на мен са ми любимците. Черните домати бяха два вида – едните от биоферма в Англия, а другите пак от Италия. По-дребните кръгли доматчета предизвикаха страхотен фурор, всички клиенти останаха очаровани и тази година продължавам да имам запитвания за тях.
Доматите, които не бяха подходящи за пазара, използвахме за лютеница и кьополу. Вярно, ограничени количества, но станаха фантастични, а и не сме използвали нищо като консервант.

SAM_6964
Това лято обра всички точки с кръглите тиквички, които предложи на фермерския пазар. Откъде ги намери?

Гледах какво се предлага основно на италианския пазар, признавам, че съм му голям фен.
Даже тази година планирам едно ходене до Тоскана, където е основната земеделска област на Италия. Според мен от средиземноморските държави може да научим много.

А за тиквичките – смятам, че българските сортове са чудесни и също ги отглеждаме. Кръглите видях в кулинарни сайтове, където ги ползват основно за пълнене. Много е лесно да ги издълбаеш и да си направиш някакво гювече във фурната. Харесаха ми на външен вид  и купих семена. На вкус се оказаха чудесни и на практика не се различават от стандартните. А са доста по-трайни.

Има още една култура, която отглеждаш и има нужда от повече разяснения – кейлът. Как стигна до него?

За кейла разбрах от мои приятели, които са живели по чужбина. Когато започнаха да ме питат дали няма да отглеждам кейл, аз не знаех какво е това. Потърсих в нета, видях, че е листно зеле и има няколко сорта. Основното му предимство е, че има страшно много витамини – А, В1, В2, В3, В9, С, Е и К, много минерали, а желязото специално е в пъти повече от спанака. Кейлът е подходящ за салати, но може да се приготви и на супи, сосове, да се задуши на пара.
На пазара хората реагират стандартно, както и аз в началото – питат какво е това, разказвам задължително как трябва да бъде приготвен, след това получавам обратна връзка.

Тази година кейлът е вече засаден. Експериментирах с черен тоскански кейл, който според това, което четох за него, е с по-крехки и леко сладникави в сравнение със шотландския северен кейл листа. Оказа се, че листата му наистина са по-крехки, защото охлювите веднага го нападнаха, докато другия кейл си стои непокътнат.

Миналата година, когато засадихме първия кейл, с по-твърдите листа, видях, че зелевата муха и зелевата въшка, и те като клиентите, не знаеха какво е това, и не му обърнаха никакво внимание.

Как ще опазиш новия кейл от охлювите?

За охлювите – пепел.

Панички с бира няма ли да помогнат?

Бирата ще си я пием ние.

Така и така сме на темата за пръскането – как пазиш зеленчуците, с какво третираш за болести и вредители?

Всички знаят, че има биопрепарати, които, за съжаление, са доста скъпи, а и не са толкова силни, колкото конвенционалните. Това реално оскъпява страшно много биопроизводството.
Всички такива биопрепарати са извлеци от различни растения, а част от тях са екзотични, като дървото нийм, например, от което се прави Нимазал.

Затова моят избор е да правим собствени отвари, защото за стопанство с този размер, високи първоначални инвестиции и ниски добиви е проблемно да се отдели още един разход за биопрепарати. Правим отвара от коприва, която използваме и на тор, правим си още отвара от вратига, дива маргарита, полски хвощ, бял равнец.
За избягването на вредителите помага и планирането на градината. Добре е да се ползват растения, които си помагат взаимно при съжителството.

Мога да дам още един пример за добра практика – миналата година имаше много дъждове, но ние не напръскахме нито веднъж с бордолезов разтвор, който е разрешен в известни количества в биоземеделието. Въпреки това имахме домати до края на септември. Аз лично го отдавам на това, че нашите растения бяха с доста голямо разстояние между редовете. Имаха големи въздушни пространства, след дъжда вятърът много бързо ги изсушаваше, а така маната няма шанс. Разбира се, заради тези разстояния и добивите са по-малки, но между лехите ние садим други неща – лук, босилек, има вариант и с моркови, целина.

За финал най-важният въпрос – как намираш пазар за продукцията си?

Първоначалната идея беше, че ще произвеждаме зеленчуци, които основно ще отиват при наши приятели. След което през 2012 г. си направих една страничка във фейсбук и извърших няколко доставки. Някъде по това време една приятелка ми каза за Хранкооп София и там доставих грах за първи път. След това започнах да предлагам тиквички, домати, бях посрещнат много добре.

Като дойде време за пазарите аз бях принуден да обявя нулева година във фермата, заради куп причини. Миналата година също започна трудно, нямах добра оранжерия, в която да си отгледам добри разсади за ранно производство и заради всичко това се включих на много по-късен етап на пазарите.

В момента предлагам на фермерските пазари в София – „Римската стена“ и „Иван Вазов“, в Хранкооп и на приятели с директна доставка.

Достатъчни ли са ти тези канали, за да реализираш цялата продукция, която имаш?

Да, абсолютно. Малко странно звучи, но при мен търсенето доста превишава предлагането. Винаги се чувствам страшно неудобно, когато не мога да предложа достатъчно количество зеленчуци. Надявам се, че в един момент ще го прескочим този етап и ще имаме по-голямо производство. Ще се радвам един ден да имаме и малък цех за преработка. Той ще е някаква спомагателна дейност, защото аз вярвам, че плодовете и зеленчуците трябва да бъдат изяждани в прясно състояние, с колкото се може по-малко термична обработка.

SAM_3894

Последни думи – към клиентите, а и не само към тях?

Хора, хранете се здравословно. Нека поне половината от менюто ви да е свежи зеленчуци и плодове. Добавете още варива, ядки, семена. Намалете животинските продукти (най-добре е да бъдат изключени напълно, но нека не ставаме крайни). Пийте много вода.
И разбира се – спортувайте. Ходете пеша. Човекът е създаден, за да се движи. По-добре 30 мин пеша сутрин към работното място, отколкото 30 мин в задръстване. Ходете с велосипед на работа, лесно е. Даже и семейният бюджет се подпомага така. Но пък тялото ви ще е благодарно цял живот – дайте му необходимата доза движение, защото само с чиста храна не става!

EEA_Grants_JPG_4642_1-2Рубриката е част от проекта „Фермерските пазари в София и Пловдив – събития за устойчиво развитие“, който се финансира от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014, www.ngogrants.bg

Сподели :

Прочети още