• четвъртък , 24 август 2017

Козеферма Халалица: Всеки е добре дошъл във фермата ни

SAM_6984

Всяка седмица в София и Пловдив любителите на кози деликатеси се срещат и пазаруват лично от Мария и Георги Кадиеви, собствениците на Козеферма Халалица, базирана в с. Искра, Пловдивско. Представям ви Мария и нейният откровен разказ за несгодите, успехите и спечелените битки през годините.

Мария, да започнем от самото начало – с какво се занимавахте преди да създадете козефермата?

Началото на сегашната ни дейност в Козеферма Халалица беше през 2005 г.
Преди това пак бяхме в областтта на животновъдството, но произвеждахме фуражи. Беше много изморително и свързано с постоянни пътувания до деня, в който решихме, че искаме да променим всичко, да създадем ферма и да си съберем наше стадо животни.

Статиската на земеделското министерство за козевъдството е отчайваща – защо решихте, че точно там е вашата сила?

Решението ни не е случайно – правихме много предварителни проучвания, ходихме във ферми с крави и овце, говорихме с много животновъди. Един от фермерите веднъж ми каза – добре де, сметни козата колко тежи, колко дава като продукция, сметни и кравата и ще видиш, че е почти едно и също, дори в някои моменти козата дава много повече, а се гледа много по-лесно. Освен това е по-добивно, по-добро, по-любвеобилно животно.
Повярвах му и впоследствие се оказа, че наистина е така. От всички дойни животни козата е най-чиста, най-продуктивна и най-лесна за отглеждане.

Как събрахте стадото? На кои породи се спряхте?

През 2005 г. най-напред взехме едно стадо от 125 животни, после още едно от около 180. Винаги се стараем да не падаме под 200 кози и да ги държим около 300.
Съвсем в началото бяха всякакви кози, поддържахме ги основно за добиване на мляко. Впоследствие започнахме да правим селекция и сега имаме 140 животни от породата Бяла българска млечна (ББМ), останалите са Тогенбурска.
Тенденцията е цялото стадо да го направим ББМ и за 2-3 години най-вероятно ще успеем.

Сега за най-важното – инвестициите във фермата, от къде започнахте да създавате стопанството?

Всеки животновъд много добре знае каква голяма инвестиция е да направиш ферма. През  2002 г. купихме стара постройка – бившите селскостопански обори на с. Искра. Беше почти скелет, но с голяма застроена площ. Ремонтирахме я и през 2005 г. я попълнихме с козите. От тогава досега все нещо ремонтираме.

В самото начало започнахме и по една програма „Родопи“. Нашият район попадаше в нея и имахме 20 % субсидия. ДФЗ ни отпусна пари, купихме жвотните, една година имахме гратисен период и не връщахме пари. На втората година, когато трябваше да върнем средствата, върнахме с 20 % по-малко. За европрограмите – много пъти сме си мислили, но решихме, че не е за нас и няма да можем да покрием всички техни изиксвания, затова всичко сме го правили с наши средства.

Заеми също сте теглили, предполагам.

Непрекъснато сме били със заеми – от 2005 година до миналата година само това сме правили. Бяхме един вид работници на банките. Десет години ни отне да създадем базата и да изплатим всичко.

С какво се гордеете най-много?

Най-много се гордеем с това, че успяхме да изградим доилна инсталация. Този вид механизация много ни помага, защото така не сме свързани с хора, които да доят на ръка. Можем само двамата в рамките на 40 минути да издоим цялото стадо. Качват се 12 кози едновременно, доим ги и млякото по тръбен път си отива в охладителната вана. Много бързо, лесно и удобно, и за животните, и за хората.Освен това млякото минава през филтри – абсолютно чисто е. Давам и пример – на всеки 15 дни правим проби на суровото мляко. За козето мляко е заложено, че трябва да има милион и половина микроорганизми, а в нашето са наполовина – 700 000.

Как реализирахте първите количества мляко?

В самото начало започнахме да предаваме на мандри и първата цена, която получихме беше 27 стотинки, а първите издоени литри от такова голямо стадо едва 16 – козите се бяха стресирали от местенето.
От три години започнах да правя сирене. В началото по малко – за семейството, приятели, хора от селото. Хората го харесаха и от миналата година вече правя и кашкавал от козе мляко.

SAM_6726

Как се научи да правиш сиренето и кашкавала?

В самото начало започнах с много опити и не всички бяха успешни. За сиренето мога да кажа, че сама си сглобих мозайката. Никой майстор не казва всичко от самото начало до край как се прави и аз прибегнах до питането на различни майстори. Всеки си скрива нещо, но ми казва, това, което е спестил предния и сега имам моя уникална технология.

За кашкавала повикахме майстор, който стоя няколко дни във фермата. Показа ми няколко пъти, усвоих го и от една година произвеждам ръчно месен кашкавал.

Буквално от няколко седмици имате регистрация по Наредба 26, която позволява директни доставки. Всички знаем колко труден и дълъг е процесът, на вас колко време ви отне получаването на разрешителното?

Наистина процесът беше много дълъг. Реално, още от самото основаване на фермата започнахме да се подготвяме точно за този момент. След като изградихме доилната зала, трябваше да има млекосъбирателен пунк към фермата. Мога да кажа, че три години ни костваше събирането на оборудването, префасонирането на помещението, закупуването на документацията.

Много хора ни казваха – защо отивате между шамарите да се регистрирате по тази наредба. Направихме го, за да имаме смелостта да застанем зад стоката си и да не се чувстваме като полупрестъпници. Ние знаем, че произвеждаме чиста храна, знаем, че е добита с труда ни, но в един момент може някой да дойде и да ни постави в положение да се чувстваме неудобно, затова решихме всичко да се случи по легалния път.

Какво показва финалната сметка – колко струва удоволствието да имаш регистрация по тази наредба?

При всички случаи ни излиза над 50-60 хиляди лева. За тези три години всичко, което сме изкарали сме реинвестирали във фермата. Тук е мястото да кажа, че арендуваме пасища и обработваеми площи, асболютно всичко, което сме получили като средства сме вложили в тези помещения за преработка.

Каква е реакцията на хората?

Дотук никой не се е впечатлил, че сме се регистрирали по тази наредба. Иначе, да, част от колегите казват, браво, чудесно, получаваме поздрави.
В същото време до нас са се наредили „фермери“, които не е видно да имат ферма, а да не говорим за животни или пък за някакви гаранции за качество и чистота. Без да са направили минимален разход продават на нашите цени. Всичко им е печалба – смели хора. Явно все още има клиенти, на които като им покажат няколко кози, снимани на телефона и им кажат, че това, което им се предлага е добро – те вярват.
В нашата ферма всичко е наяве. Всеки, който се интересува от продуктите ни, от направата им, от добиването на суровината или от животните, може да дойде на място и да участва във всеки един от етапите на производство. Почти всяка седмица правим демонстрации пред организирани групи (деца, клиенти, журналисти) или пък просто семейства, тръгнали на разходка.

Ще разкажеш ли по-подробно за изхранването на козите?

Имаме 150 декара обработваеми площи, на които си сеем зърнения фураж. Имаме и 300 декара пасища, които арендуваме. Всичко си добиваме сами.
Козите почти цяла година са на паша. Трябва да има сняг 50 см, за да не могат да го газят и чак тогава ги спираме в обора. Иначе дъжд, сняг, тях не ги бърка – обичат да са навън, на разходка, да се движат. Козата се храни движейки се – тя трябва днес да мине поне 10 километра, за да е в добър тонус и да си намери това, което на нея й е необходимо.

Знаем, че козите се славят с лековито мляко заради начина по който се хранят. Ще разкажеш ли повече?

На 2 км от селото започват Средни Родопи и на практика пашата им е необятна. Районът е чист, няма големи пътища, няма заводи, няма нищо, което да замърси въздуха или пашата.
За козата е характерно, че намира и изпасва поне 90 % от растенията в околността, докато другите млекодайни само пасат, козата бръсти. Имам чувството, че пролетно време, когато цъфтят теменужките, млякото им леко намирисква на теменужки, после през лятото, че има аромат на билки. Козата усвоява изключително много неща и точно затова казват, че млякото й е аптека.
Освен това са устойчиви на болести, но и ние взимаме всички превантивни мерки – стадото ни е обезпаразитено, ваксинирано. Самата коза също си помага, ако усети болежка – способна е да мине 2-3 километра, за да намери точно този храст, който ще й помогне.

SAM_6865

Как разбрахте за фермерските пазари?

Дойдохме в София по покана на клиенти. Имаме много приятели във фейсбук и почти всички софиянци питаха „защо не дойдете да продавате на фермерския пазар“. Направихме постъпки пред координаторите, поканиха ни на събрание. В София сме заради клиентите, те ни извикаха, иначе си бяхме в Пловдив на фермерския пазар и с това се изчерпваше търговията ни.

Сега как се справяте между двата града?

Единият ни син е в Пловдив, а ние идваме в София на “Римската стена” и пазара “Иван Вазов” с хладилната кола. Наложи се да си я купим, за да не съсипваме стоката.

За какво питат най-често клиентите на пазарите?

Интересът е голям. Много от хората са информирани и знаят какви са качествата на млякото, но има и такива, които искат лично от нас да чуят всичко. Ние не им спестяваме знанията си. Питат ни понякога дали сме био, обясняваме, че предлагаме натурални продукти.

Имаме намерение да се регистрираме и да станем био. За да го направим, първо трябва да регистрираме пасищата, и после като мине преходният период, животните за няколко месеца и те стават био, след като са хранени с храна от тези пасища.

Това, че ще сте сертифицирани ще промени ли например технологията ви на производство?

По никакъв начин, само ще имаме документ. Козите ще бъдат пак на същите пасища, които са в момента, нищо няма да бъде променено. Аз използвам само закваска, мая и сол. Козето мляко си има прекалено много съдържание на калций, даже в мандрите го ползват като подобрител, за да им се подсирва добре млякото. На това мляко, което преработвам нищо не му добавям и нищо не му взимам.

Скоро ще направите една година като участници на пазарите, какви впечатления ще споделиш?

Да, мога да кажа, че това е нашето място, а точно с такъв тип хора искахме да контактуваме и да общуваме. Атмосферата е коренно различна, няма такова място другаде, по такъв начин хората да говорят помежду си и да си споделят. Много сме доволни, че сме попаднали на този пазар.

Какво следва след всички десет години вложени в създаването на фермата?

Аз смятам, че вече постигнахме това, което ни беше като мечта – целта ни беше да направим затворения кръг и да имаме производство. Сега трябва да се стиковат нещата, за да сме по-малко заети. Истината е, че сме много изморени. Много ми се иска повече хора да идват да си купуват от самата ферма и да не се налага ние да пътуваме. Може би на следващ етап ще се заемем и с една хубава къща за гости. Така ще можем да покажем цялата ферма и живота в нея.

EEA_Grants_JPG_4642_1-2Рубриката е част от проекта „Фермерските пазари в София и Пловдив – събития за устойчиво развитие“, който се финансира от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014, www.ngogrants.bg

Автор: Александра Джандева

Сподели :

Прочети още