• събота , 18 ноември 2017

Имало едно време… Био Коледа

коледари

В нашето минало дедите ни са посвещавали цялото си битие на земеделската работа и всичко се е съобразявало с циклите в природата, от които е зависела реколтата. Дори символиката в празниците е насочена към плодородието и преклонът пред Майката земя. Има ли връзка традиционната коледна обредност със земеделието и равновесието в природата? Можем ли да твърдим, че предците ни са празнували един празник за плодородие… Био Коледа? Потърсихме този отговор от Етнографския музей в гр. Пловдив.

Сред върховите моменти в традиционната празнична обредност, особено разгърнат и богат е зимният слънцеповрат – раждането на новото слънце, тоест началото на новата слънчева и трудова година. Обредите са със съзидателна насоченсот, гадателен и прогнозиращ характер, целят осигуряване на здраве, плодородие и добър приплод през новата стопанска година. В края на есента стопанинът е прибрал реколтата си, въздал е своята благодарност за нея пред християнските светци и е хвърлил новото семе в земята. Сега погледът на стопанина се обръща с упование и надежда към идващите дни.

Коледно-новогодишната обредност е ядрото на зимния празничен цикъл. По същество за начало на новата година се смята Игнажден или както още се знае Игнатьовден (20 декември). Празничната обредност е свързана с магията на първия ден. Всичко, което се прави на този ден, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. От стари времена българинът вярва в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат. Затова всеки дом се надява на добър полазник (първия гост) на Игнажден, човек, за когото е сигурно, че носи добро. Чакането на полазник е веажен празничен обред. Той е символ на добрата и лошата среща, от която произтича всичко, което се случва през годината.

Най-големият зимен празник е Коледа. Денят преди Коледа (24 декември), известен на юг от Марица като Су(х)а Коледа, а на север – като Малка Коледа, е ден на подготовка за истинския празник. В повечето села колят прасета и по вътрешностите им гадаят и предсказват времето през зимата, богатството на стопанина. Наричат я Бъдни (Бъдна) вечер – първата коледна вечер. Трапезата е постна, варят се жито и други набъбващи зърнени храни, за да се ражда от всичко. Основно място е отредено на хляба. В пловдивско има традиция под трапезата да се разпръсква слама, зърна жито и царевица, които не се метат, “за да не се измитат хората от къщи”, а се събират с навущата на стопанина и се дават на кокошките. Сутринта завързват снопчета слама на плодните дръвчета и лозниците, за да раждат. Трапезата не се вдига до сутринта, за да не се вдигне берекетът”. През цялата нощ се поддържа огънят, за “да има винаги огън в къщи” (Стаменова, Ж. Цит. съч., 246-248).

Коледуването като общобългарски обичай за плодородие и здраве се изпълнява от големи и малки коледари. Коледарите са организирани по махали в два-три к?ла (групи) ергени, а в Карловско и млади женени мъже. Обхождането започва след полунощ и продължава до сутринта. Малките коледарчета, в Белозем – славикарчета, са на възраст от 6 до 12-15 години. Сутринта на Коледа се отговява от коледните пости със свинско месо, кървавица, баница или с фъркато – “да върви леко работата” (Стаменова, Ж. Цит. съч., 249-250)

По богатство на обичаи и обреди, целящи да се предопредели желаното занапред плодородие и благополучие, Сурва (Васильовден, Нова година) се равнява на Коледа. Според населението на Пловдивско то се тълкува като пожелание за с?рава (дъждовна и плодородна) година или се свързва с обичая сурвакане. Навред се приготвя обредна трапеза, наричана мръсна (блажна), като задължителното ястие е пача от свинска глава – символ на благоденствие и благополучие.

На Васильовден в Станимака, Пловдивско, сурвакат линовете и каците, след това мулетата, кравите и телетата с благословия за здраве и берекет. В някои карловски села сутринта преди празника мимите метат къщата и двора и гадаят за кого ще се омъжат – по мъжкото име, което чуят най-напред.

В днешно време не само сме забравили традициите в коледните обичаи, но изместваме същността на празника в противоположна посока – свръхпотребление, отчуждаване и суета. А Коледа е празник на новото начало, на надеждата и на взаимовръзката на хората с природата. Празник, който повелява:
Да не оставяме никого сам и гладен
Да правим подаръци със символика
Да се помолим за богата реколта

коледни пити

Сподели :

Прочети още