• събота , 18 ноември 2017

Има ли място за дивата природа в градовете?

Днес градовете заемат 3% от територията на Земята (без да броим моретата и океаните) и в тях живее малко над 50% от населението на планетата, но според прогноза на ООН през 2050г. броят на хората, живеещи в градове, ще достигне 6,3 милиарда души. Какво се случва с биоразнообразието, когато градовете се разрастват? Къде отиват птиците, животните и растенията, когато някогашните гори и поля бъдат заменени с асфалтирани булеварди и жилищни блокове? И има ли място за дивата природа в градовете? На тези въпроси се опитва да отговори проучване сред 147 града по света, проведено от Националния център за екологичен анализ и синтез „Санта Барбара”.

Изследването показва, че в градовете се срещат 92% по-малко птици и 75% по-малко растения отколкото в подобни региони, които все още не са застроени. В същото време обаче биоразнообразието не се губи напълно и зелените площи в различните градове запазват своя уникален облик. Освен стандартните райграс, врабчета и гълъби в градските паркове по света успяват да оцелеят и дори да процъфтяват множество ендемични и заплашени от изчезване растения и птици. Този факт придава нова важност на парковете в градовете, и те вече могат да бъдат разглеждани не само като място за отдих, но и като важен елемент в опазването на биоразнообразието и защитените видове .

Изследването показва, че освен птици и растения, в градовете намират място и някои интересни видове животни. В Индия, например, кравите и слоновете се смятат за свещени животни и поради това могат да се срещнат и в най-оживените градове. В Кейптаун, Южна Африка пък процъфтява популацията на бабуини, която се е увеличила от 365 през 1998 на 475 през 2011г. В САЩ често срещани в крайните квартали на Чикаго са койотите, а в щата Невада в градовете нерядко се появяват мечки. Оказва се, че в някои случаи градовете могат да помогнат за оцеляването на някои видове животни, като им осигурят източник на храна и вода. Например, тежката и продължителна суша, която засяга района на Раджастан, Индия през 2000г. води до намаляване на дивата популация на вид маймуни наполовина, докато живеещите в града маймуни от същия вид остават незасегнати.

Животът в градовете обаче, малко или много променя дивите животни и птици, които са принудени да се адаптират към новите условия, за да оцелеят. Освен хранителните си навици, много животни променят и режимите си на сън и  будуване и стават по-активни нощем, когато има по-малко хора и трафик и те могат да излязат спокойно в търсене на храна. Птиците също използват интересни тактики, за да оцелеят – големите синигери в градовете пеят по-високо и по-бързо, за да надвикат уличния трафик, а черните мармозетки в Бразилия гнездят само по дървета, където трудно биха се покатерили домашни котки.

Разширяването на градовете през следващите години е неизбежно, но това, което може да бъде направено е при планирането на това разширение да се отчете като фактор и дивата природа и опазването на биоразнообразието. Важно е в градовете да останат достатъчно „зелени острови”, които да дадат подслон на уникалните местни видове, да осигурят коридор на мигриращите птици, но също така и да бъдат място, където жителите могат да се докоснат до природата в естествения й вид и да научат повече за нея, за да започнат да я ценят и защитават.

По материали на: http://www.sciencedaily.com/ и http://www.theguardian.com/

Снимка: http://www.freedigitalphotos.net/

Сподели :

Прочети още