• събота , 18 ноември 2017

Free Geek – да спасим старите компютри

free geek

Озо Мартин, основател на рециклиращата компания Free Geek, обединява три проблема в едно решение. „Някои хора имат прекалено много компютри, а други – недостатъчно”, казва той. „Освен това и тонове техника се озовават в депата за отпадъци. От комбинацията на всички тези проблеми се ражда решението Free Geek.”

Всяка година Free Geek получава 500 тона използвани компютри, които в противен случай биха попаднали в депата за отпадаци, изпускайки там отровни тоскини. Free Geek наема десетки доброволци, които поправят все още използваемите компютри, а останалите рециклират. Обновените компютри се даряват, продават в магазина на Free Geek или подаряват на доброволците. Този модел на работа вече е копиран от девет други организации в САЩ и Канада.

Как ви хрумна идеята за Free Geek?

През 2000г. работех като доброволец към организация, наречена City Repair, и осъзнах, че с всички стари, неработещи компютри, които хората им даряваха, може да се направи нещо полезно.

По това време работехме по проект на Коалиция за Деня на Земята заедно с още няколко други организации. При една наша среща, така между другото, споменах, че ще взема всички тези компютри, ще ги поправя и ще ги даря на различни активисти, за да имат те достъп до интернет.

И всичко започна от този невинен коментар?

Ами, на следващия ден ми се обади ръководителяt на проекта на Green House Network и ми каза: „Говорих с изпълнителния ни директор за идеята ти. Той иска да ти връчи чек за $250, за да подадеш заявка за регистрация 501(c)(3). Освен това в Университета Люис и Кларк има 50 компютъра, които можеш да вземеш.”

Онази сутрин буквално изхвърчах от стаята, за да се срещна с приятел и да обсъдим цялата идея за използване на добрволчески труд за рециклиране на стари компютри, които да спасим от депата за отпадъци и да ги дадем на хората, които се нуждаят от тях.

И така вече сте имали идеята; как се развиха нещата по-нататък с финансирането й?

Името „Free Geek” ми хрумна докато си пиех кафето. Веднага влязох в интернет и купих домейна „freegeek.org”.

Няколко дена по-късно вече имах готова интернет страница, а след две седмици получих мейл, в който се казваше: „Видях сайта ти и самият аз си мислех да започна нещо подобно. Защо не дойдеш в офиса ми тази седмица да поговорим. Накратко в края на този разговор вече разполагах с $35 000 начално финансиране.

До момента всичко звучи като вихрушка от случайни, но гениални открития. Какво се случи след това?

Нещата се задвижиха много бързо. Идеята възникна в края на януари, през февруари вече имах финансиране, а до средата на август бях наел работно помещение.

Имах късмет, защото това беше точната идея в точното време. Никой до момента не се бе занимавал с рециклиране на компютри в такъв мащаб и никой не използваше софтуер с отворен код. Фактът, че се намирахме в Портланд, също помогна много, защото можехме да разчитаме на местната общност.

И останалото, както казват, е история?

Много е забавно да видим докъде сме стигнали. Само за шест години от общ бюджет в размер на $72 000 се превърнахме в организация със $75 000 излишък. Това е наистина изключителен успех за едно начинание, което разчита почти само на собствените си приходи.

Преди да старирате Free Geek сте работили като доброволец по различни проекти. Този опит беше ли ви полезен при основаването на собствена организация с идеална цел?

Повечето от нещата, които научих като доброволец, съм приложил и при създаването на Free Geek; например идеята, че човек не се нуждае от много ресурси. Ако хората се вълнуват истински от дадена идея, останалите неща все някак ще се нагласят.

В един момент бяхме останали без средства, затова просто поставихме една бяла дъска, на която пишеше от какво се нуждаем – например почистващи препарати, флуоресцентни лампи, храна и всичко за каквото се сетите – и доброволците или членове на местната общност просто ни даряваха това, от което се нуждаем, защото искаха да успеем.

Във Free Geek вземате решения чрез консенсус. Срещали ли сте досега предизвикателства в това отношение?

Когато стартирахме, разказахме на всеки екип доброволци за концепцията ни за консенсус. Но осъзнахме, че понякога хората решават неща, които за тях няма смисъл да се рашават.

След един доста бурен спор решихме да разделим отговорностите на три по-малки групи, решаващи чрез консенсус: екипи, които работят по ремонта на компютрите; управители, отговарящи за финансовите и правните въпроси и съвет, който служи като връзка между тези две неща и по-широката общност.

Как превърнахте организацията в кооператив на работниците?

Това се случи, защото нямахме ресурси. Един ден част от доброволците на пълен работен ден, които бяха започнали работа за нас още докато бяхме едва на шест месеца, дойдоха при мен и казаха: „Не можем да продължаваме така. Трябва да се върнем обратно на работа.”

По онова време имахме много малко средства от грантове, получени още при основаването ни. Затова им казах: „Ето какво можем да направим. Ще ви наема на работа и ще си делим парите на три.” Получаваше се по $900 на месец. Всеки работеше поне по 40 часа на седмица, но бяхме напълно независими и можехме да вземаме решения сами.

Все още ли получавате по $900 на месец?

С увеличаване на броя на хората и заплащането малко се повиши. За момента то не е много над $11 на час, но включва и пълно здравно осигуряване. В крайна сметка е много привлекателно сам да си си шеф. Хората са склонни да получават по-малко пари в замяна на това денят им да е по-спокоен и приятен.

Какъв съвет бихте дали на някого, който намира дейността ви за вдъхновяваща?

Давайте, дори и да не знаете как, ще ви се върне. Имайте вяра, че вършейки добро само заради самото добро, рано или късно това се отплаща.

Не е нужно да съставяте бизнес план, който се интересува само от това накрая счетоводния ви баланс да излезе положителен. Трябва, разбира се, да имате предвид и това, но много по-важно е да откриете нещо, което ще въодушеви хората да дадат от своето време и енергия за това, което правите. Няма да мине без проблеми, но Free Geek за мен е нещо наистина прекрасно и съм много щастлив да бъда част от тази организация.

Интервю на Емили Спивак и Лорън Такър с Озо Мартин, http://dowser.org/;
Публикация от Юнския брой на списание “Органично”

Сподели :

Прочети още