• петък , 24 ноември 2017

Дрехите втора употреба – устойчив стил на обличане

магазин за втора употребаПродължава от “Пътят на памука до тениската“, публикация от брой 2012-07 на Списание “Органично”

За да научим повече за този бизнес, се обърнахме към Националния съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба. Г-н Мартин Лазаров, маркетинг мениджър на веригата «Мания», беше приятно изненадан и сподели, че ние сме първата медия, която се интересува от екологичния аспект на отрасъла, а това според него е много жалко. Той подробно ни запозна с общественополезната идея на бизнеса.

Малко история

В началото не е било сложно да се събират дрехи от излишъка на Западна Европа и да се изпращат до страните в Африка, които много се нуждаят от тях.

Транспортът от Европа до Африка е бил организиран като дарение от някои големи европейски транспортни компании и някои частни дарители. Но поради нарастване на количествата, средствата не са били достатъчни и е трябвало да се намират и от другаде. В същото време дискусии с различни правителства в Южна Африка са довели до следното заключение: „Хората в Африка не трябва да мислят за развитието като за нещо, което пристига с кораб от Европа – развитието е нещо, което ти самият създаваш!”

Така, вместо просто да се дават дрехите безплатно, е започнало да се гледа на тях като на доход – чрез натрупването на стока, която би могла да се продаде на цени, които хората могат да си позволят, както в Европа, така и в Африка – и тези пари да се използват за плащане на всички разходи за събиране, сортиране и доставки, а с остатъка да се подпомогнат бедните държави чрез създаване на училища, развиване на общините, подсигуряване с храна и здравни програми.

търговия с дрехи втора употреба

Търговията с дрехи втора употреба днес

Дрехите втора употреба в България идват основно от Западна Европа и САЩ. Събирането им се извършва от специализирани в тази дейност фирми, като за целта те поставят специални контейнери с обозначение, че са само за дрехи и обувки. Контейнерите са разположени в населените места в близост до домовете на хората и на паркингите в ритейл парковете. Целта на контейнерите за дрехи и обувки е да направят по-организиран и по-устойчив процеса на подмяна на дрехи в страните със свръхпотребление, вместо всички тези стоки, понякога дори нови, да отидат на сметището.

Камиони на фирмите минават и изпразват контейнерите, след което извозват дрехите и обувките в складови бази. Там те се дезинфекцират и подготвят за доставка за съответната страна. Стоките се дезинфекцират и дезинсектицират с Консолин Формацин спрей при температура 90°, за което се издава „Сертификат за обезпаразитяване“. Стоката се пакетира и се натоварва в камиони или контейнери за страната клиент. По-голямата част от стоката се продава в Европа и Русия , а друга, по-малка част, в Африка. Чрез продажбата на тази стока се финансират хуманитарни проекти в развиващите се страни.

При нас дрехите само се сортират, казва г-н Лазаров, като част от тях се перат преди да стигнат до търговската мрежа. Безопасността на препарата Консолин Формацин е гарантиран с позволението на здравните власти на съответните страни да се използва като дезинфектант. Препарата се разтваря във вода и няма как да остава след изпиране, обясни той. Нашата проверка за безвредността на такива спрейове показа, че те съдържат химикали като C9-11 pareth-8 (етоксилиран алкохол, който се съдържа и в домакинските прахове за пране) , Didecyl dimethyl ammonium chloride (използва се като бактерицид и фунгицид в медицината) или етилов алкохол. Всички те действат като дезинфектант при контакт с микробите и се изпаряват преди да попият в тъканите. В сравнение с коктейла химикали, пропит в новите дрехи, тази обработка на second hand облеклата изглежда доста по-безобидна, но остава риска за хората, които я правят в складовите бази.

предаване на стари дрехи

На въпроса ми дали имат наблюдения за екоматерии сред стоката, която получават, г-н Лазаров признава, че никой не обръща внимание на такива неща, дори и те самите не са си го поставяли за цел. Като цяло, казва той, никой не се интересува от екологичната страна на дейността със дрехите втора употреба. Според тяхно проучване едва 15% от населението твърди, че разполага с достатъчно средства за да живее без лишения, съответно възможно най-ниската цена и приемливото качество са водещите мотиви, когато се пазаруват дрехи и въпросът колко са екологични и безвредни не би повлиял на избора на повечето хора, допълни г-н Лазаров.

Като купувач на дрехи втора употреба съм намирала и такива, на чийто пришит етикет има надпис “organic cotton”. Това си е истинска находка обаче като се вземе предвид факта, че повечето биопроизводители отпечатват тази информация, вкл. екознаците, на хартиените етикети към новата дреха.

С всичко изложено до тук става ясно, че най-важният принцип за устойчивия стил в облеклото е дългият или удълженият живот на дрехите и дали те са произведени от биопамук не е от първостепенно значение, както важно е биото за храната ни. Според вашите принципи, предпочитания и средства можете да намерите различни начини да се обличате с отговорност към природата, хората и бюджета си и да не рискувате вашето здравето със скрити токсини. В септемврийския брой на списание “Органично” ще намерите още идеи за вашия екостил.

Източници:
Greenpeace,
WWF - http://wwf.panda.org/about_our_earth/about_freshwater/freshwater_problems/thirsty_crops/cotton/
The Water Footprint Network - http://www.waterfootprint.org/Reports/Report18.pdf
Ecouterre - http://www.ecouterre.com/infographic-how-many-pounds-of-textiles-do-americans-trash-every-year/
www.label-online.de,
www.naturtextil.com и
Национален съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба (www.nsvtdvu.org); Снимки: Национален съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба (www.nsvtdvu.org)
Публикация от брой 2012-07 на Списание “Органично”

Сподели :

Прочети още