• понеделник , 22 януари 2018

Божана Михайлова

bozhana

Божана Михайлова e редактор на списание “Органично” и администратор на сайта http://imamproblem.com/ 

Божана е в екипа на “Органично” от самото начало и на нея дължим редакторската работа по всеки брой на списанието. Но тя не е просто добър граматик, а още един слънчев човек сред авторите ни, отворил сърцето си за по-устойчивото бъдеще на децата ни. Зададохме й няколко лични въпроса, за да ви я представим като майка и благодетел.

Представи се с няколко изречения.

Казвам се Божана Михайлова, завършила съм Българска филология в Пловдивския университет, омъжена съм и имам две прекрасни момченца – Михаил на 3 години и Орлин на 9 месеца. В момента съм в майчинство и затова по-голяма част от проектите, по които работя, са онлайн ориентирани. Освен подготовката на ученици по български език и литература за различни изпити (нещо, с което се занимавам вече 10 години), работата по различни сайтове, начело с imamproblem.com, имам и неправителствена организация – Сдружение с нестопанска цел в обществена полза – ГРАНКИ, която работи за социалното включване и утвърждаване на младежки инициативи за равни права на образование, ангажиране на младите хора в изграждането и използването на различни алтернативи за развитие, било то формални или не, междукултурна и социална интеграция и други подобни неща.

Разкажи ни за Imamproblem.com. 

Сайтът цели да концентрира информация от различно естество на едно място. Тъй като проектът е в самото начало, въпреки бързата скорост, с която се развива, сме концентрирали първоначалните си усилия върху нещата, които смятаме за най-значими – образование, органичен начин на живот, кърмене и т. н. Всеобхватността на информацията, която се публикува на страницата, подсказва и широтата на аудиторията, която го посещава. Аз съм собственик и администратор на imamproblem.com и заедно с малка група ентусиазирани специалисти в различни области, работим по развиването на сайта, както и по негова англоезична версия.

Като учител, който има пряк поглед върху децата в училище, мислиш ли, че идва поколение, което ще промени света към по-устойчиво съществуване? 

Не мога да се ангажирам с конкретен отговор – всяко дете носи неповторима индивидуалност и влияние от семейната среда, която неизменно възпитава в определен начин на живот. Ако родителите не са показали на децата си какво точно означава здравословно хранене и култура на потребление, интересът, който може да се предизвика в училище, ще е мимолетен, т. е. до следващото сервиране на храна вкъщи или първия разговор с родителите. Учителят, според мен, няма право да оспорва казаното от родителя що се отнася до възпитанието и начина на живот, който води детето. Би могъл да даде повече информация, дори да повлияе леко ?, но не и да застане срещу мама и тате. Светът всъщност ще се промени към по-устойчиво съществуване, ако се включат всички, а не просто едни да се опитват, а други да чакат.

Правилен ли е подходът на образователната система към здравословното хранене и екологичното възпитание или такъв изобщо няма?

За съжаление, такъв подход почти няма. Съществуват някакви бегли опити, но те далеч не покриват дори минимума от изискванията за здравословно хранене и екологично възпитание. Отново ще изкажа теорията си, че резултати има, когато са ангажирани възможно най-много хора. Не просто трябва да се обвинява правителството, че не си върши работата, но и всички по веригата трябва да допринесат за един еко начин на живот. Училища, а вече и детски градини, са на делигирани бюджети, което означава, че във всяко училище може да се отделят средства за различни възпитателни инициативи в този дух, които да имат по-траен характер, а не просто да засадят дърво веднъж на няколко години. Може да се контролира храната в училищния стол, да се предложи разнообразие и т. н. Освен това подобни институции имат възможност да кандидатстват по различни европейски програми и по този начин да спечелят средства и да наложат екологичен начин на мислене дори. Истината е, че трябва да се работи за кауза, а народът се е увълчил и не вижда по-далече от портмонето си. Едно е да получаваш достойно заплащане за положен труд, а съвсем друго да отвориш сърцето си за идея, в която вярваш. И когато си мислим, че всички са ни длъжни, природата ни показва, че само ние сме длъжници, и то на нея самата!

Какво би искала да промениш ти в тази насока, ако можеше?

Ако бях директор на някое пловдивско училище, твоите деца, Гери, със сигурност щяха да са при мен ? Убедена съм, че щеше да откриеш в начина ми на управление спокойствието, което търсиш за любимите си момчета. Среда, която да им показва различни пътища, методи и алтернативи, но да съхрани у тях усещането за уникалност и неповторимост, да разбират стойността и значимостта на природата и всичките й дарове, да вярват в истинските неща и да почитат традициите. Може да звучи идеалистично, но всъщност е лесно за постигане, защото никога не трябва да подценяваме силата на детската мисъл и естествената им вяра в непреходното!

Какви мечти имаш за твоите деца и на какво би искала да ги научиш?

Моля се Господ да им дава здраве и живот! Оттам нататък мечтая да открият призванието си и да са щастливи и удовлетворени в това, което вършат. Стремя се да ги уча на много неща, неизбежно и греша по пътя си, но все се надявам, че те ще оценят старанията ми и без да се превръщам в „досадна свекърва“?, ще съм им опора винаги. Наскоро чух в един български филм репликата: „Като имаш деца, нямаш нищо друго“ – така е! Всичко в живота на истинския родител в една или друга степен е подчинено на децата, но е прекрасно и се надявам да доживея мига, в който и моите деца ще го разберат.

Какво означава за теб да живееш здравословно и в хармония с природата?

Ох! Това е ужасно трудно! Може би ако всички наоколо живееха здравословно и в хармония с природата, нямаше да е така, но при нашите условия е почти невъзможно, ако говорим за стопроцентов резултат. Децата ми са изключително кърмени, късно захранени, в менюто им се стремим да има основно екологични и биопродукти, правим играчки, щуреем сред природата, изхвърляме от домовете си опасните и ненужни вещи, уреди и посуди. Опитваме се, полагаме огромни усилия, които често са неразбрани, критикувани, дори подигравани, но ние не се сърдим и не обръщаме внимание, защото се стремим и към чистота както на духа, така и в отношенията си с хората.

Имаш ли послание към читателите на „Органично”, което би искала да им отправиш?

Важно е да се опитваме! Не веднъж и два пъти, а непрекъснато! И така, с времето, преминали през спадове и възходи, без да разберем как и кога точно, ще видим, че нещата около нас са се променили! Живеем органично!

Снимка: Ивайло Русинов